Крайпътен ресторант

Когато хората се изправят пред света с толкова кураж, светът може да ги сломи само като ги убие. И той, разбира се, ги убива. Светът пречупва всички и у мнозинапречупеното място става по-здраво, но ония, които не се оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива безпристрастно и много добрите, и много кротките, и много смелите. Ако не си между тях, той пак ще те убие, но без да бърза.

Ърнест Хемингуей, из "Безкраен празник"

"СУТРИН РАНО"* (1.)

"ПРЕСКОЧИЛ САМО КАЛЕНДАРНИЯ ВРЪХ..."

"Сутрин рано" (...) е още един сериозен дебют, който ще потърси място по гребена на младата пловдивска поетична вълна. И върху това ще е първият спор: дали авторът е прескочил само календарния връх на налагащата се напоследък едва ли не юношеска дебютна възраст, или е изкласил над качествения ръст на това, което са показали досега младите пловдивски поети. Предполагам, че за тази стихосбирка ще има различни мнения, но всички утвърждения или възражения ще бъдат по необходимост конкретни, защото лирическият герой притежава точен облик, има ясно отношение към света и себе си.

И наистина се изисква максимална зрелост, за да можеш, дори когато стигнеш най-горчивото познание, да не извличаш готово значение от образа и факта, а да налагаш нов и жесток смисъл на думите (вж. "Казаха да изчезна", "Вълк", "Реплика").

Най-добрите си стихотворения авторът постига без излишно усложнена форма, с лаконизъм и чудесна алегоричност ("Зад зида", "Гибелта на подводницата", "Тихия ромол", "Балканът").

Лъчезар Янков, вестник "Комсомолска искра"

Пловдив, 16 май 1983 година

"СУТРИН РАНО" (2.)

"БЕЗ ШУМНА ДЕКЛАРАТИВНОСТ"

Като че напоследък се поначетохме и понаслушахме на поетични опити с претенции за актуалност, оригиналност, остроумно жонглиране с фолклорни елементи, еквилибристики на словото и опити от всичко хрумнало да се прави поезия. За радост стиховете на този автор не влизат в подобни орбити ня поетическо безсилие. Не вариации на тема "болка", а неподправена и преосмислена от опита, истинска, човешка болка ще срещнем по и между редовете на стихотворенията. Не поза на мъдрец, а мисъл и страх за другите и за себе си, за трайното и преходното, за приятелството и предателите, за любовта, която "все по-всеотдайна става", за житейските трусове, подир които "от мен зависи дали ще издържа".

В първата стихосбирка на този автор отсъстват абстрактните асоциации, измислените формални словосъчетания. Пълнокръвно, без шумна декларативност, честно и неприкрито съжителствуват неизвестните хора от "крайния квартал" и онези, които "сбират се със други хора и са дважди по-самотни".

Във всяко от стихотворенията прозира поетът. (...) Неговият "Хамлет" е наш съвременник, а метафоричният "вълк" от едноименното стихотворение предизвиква вярата в истинското, в здравия корен и поетът, вън от всякакъв житейски или нравствен наивитет, влиза с него в "безпощаден бой", защото "да бъда някой друг" не е възможна за поета алтернатива.

С много лиричност, топлота и нежност (...) авторът обединява поетично, по човешки естествено и вълнуващо минало, съвременност, странности и неизбежности, любов и болка...

Станка Димитрова, информационно издание "Пловдив"

Пловдив, 23 май 1983 година

"СУТРИН РАНО" (3.)

"БЕЗЛИЧНА И ДОСАДНА КОНСТАТИВНОСТ"

Авторът не съумява да покаже собствено виждане за света, собствени открития в духовното битие на човека. При него (...) личи липсата на собствена житейска биография, на собствен път към времето и към неговите проблеми. (...) Стиховете този автор страдат най-вече от констативност, от безжизненост. В тях не можем да срещнем активния лирически герой, който иска да преобрази света, който се сражава за доброто не само с другите, но и със себе си. Странна е също липсата на темперамент, на хъз по отношение на живота. (...) В по-голямата част от стиховете се разлива една безлична и досадна констативност. (...) Могат да бъдат приведени и доста поетически недомислия.

Луко Захариев, вестник "Пулс"

София, 24 май 1983 година

"СУТРИН РАНО" (4.)

"...СТАВАТЕ ЗА ХОРОВ ПЕВЕЦ"

Драги Б.,

Хубавите образни строфи, като

Бесят се във гардероба
хубавите им костюми,
пред вратата се настъпват
неудобен куп обувки,
а съмненията вечно
през шпионката надничат

или:

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от всемира
сигнал изпращаше. До мен.

Или:

Сега ще се загърна с малко нежност...

съжителстват и с жалки декларации, като:

Защото бил съм много огорчаван,
защото като редник в дните крача,
защото не мечтая пост и слава -
Родино,
позволи ми да съм мрачен.

Но какво да Ви правя! Такъв сте засега, приемам Ви и такъв и Ви пожелавам единственото, което бих могъл в такава ситуация да Ви пожелая: да се продължите, да видите рано сутрин като изминат етап, който може да бъде начало и който Ви задължава късно после да бъде по-богато, по-мащабно, по-изящно платно.

Вие сега ставате за хоров певец, аз Ви пожелавам да се откъснете от групата и да почнете да солирате. Учители като мен не са Ви нужни. В библиотеката Ви има такива поети, които са най-добрата школа. И в живота наоколо.

Пожелавам Ви щастливо да го уловите и претворите.

Найден Вълчев, редактор в списание "Септември"

София, 30 май 1983 година

"СУТРИН РАНО" (5.)

"ВАШАТА ТЪНКА СТИХОСБИРКА..."

Записано на гърба на пощенска картичка с цветно факсимиле от маслен портрет на Константин Величков от художника Б. Митов:

Още веднъж благодаря за хубавия подарък. Вашата тънка стихосбирка се оказа тежка. В нея има поезия - непринудена, сериозна, вълнуваща. Вярвам, че докрая на годината тя ще бъде обсъдена в Пазарджик.

С поздрав: Александър Арнаудов, 4400 ул."Никифор Попконстантинов" 40

Пазарджик, 14 юни 1983 година

"СУТРИН РАНО" (6.)

"РАЗБРАХ ДОСТА НЕЩА"

Прочетох с интерес и удоволствие стихосбирката Ви. "И не само в отговорп..." Ви изпращам моята книжка - сродните души (ако ми позволите нескромното сравнение) трябва да обменят информация.

От стиховете Ви разбрах доста неща. Например, това, че сте самобитен поет. Че притежавате съвременно усещане за действителността. Че тя Ви "мъчи" - и слава богу за последното: колкото по Ви "мъчи", толкова по-хубаво и ще пишете...

Разбира се, аз не съм критик, за да вземете за меродавно мнението ми. Но все пак съм прав, да знаете!

Христо Петканов, белетрист (сб.разкази "Палатка в хола", изд. 1983 г.), 1000 София, ул. "Цар Асен" № 8

София, 22 юни 1983 година

"СУТРИН РАНО" (7.)

"СТИХОТВОРСТВО - ДА, НО ПОЕЗИЯ?"

..."Сутрин рано" не е стихосбирка, а стихосборка - механична мозайка от нещо като поезия, нещо като поетизираща журналистика, изобщо нещо писмено. (...) Стиховете в този дебют са подбор от фрази, написани по зададена от ума тема, неосъзната естетически, необработена стилистически, нелепо-комична словоупотреба.

В досадно и непривлекателно спокойната вода на плитката рекичка, каквото е всяко стихотворение на Б., единствен плувец е авторовата предпоставена теза.

...Особено дразнещи са тезисността и схематизмът в "героичните" стихотворения ("Трима на война ходиха", "Осемнайста", "Кръв" и др.). Тезата е: между революционните борби на народа от миналото и нашето не съвсем хрисимо всекидневие има жива връзка. Тезата е облечена в елементарен, прозрачен текст, който в броени редчета описва христоматийни истини, шаблонно-героични ситуации в псевдобаладична атмосфера. В резултат: стихотворство - да, но поезия?

Изобщо, след мощната традиция на Септемврийската поезия от 20-те години и съвременната антифашистка поезия (Христо Радевски, Младен Исаев, Веселин Андреев и др.) подходът на Б. към героичната тема не е дори епигонство, а гроздобер в обрано лозе.

...Той споделя личния си повече житейски, отколкото душевен опит, който е периферен и безинтересен, защото в него дори като резонанс не присъстват същностни явления на съвременния духовен и материален свят.

...Авторът ни поднася чернови наброски вместо пълноценни естетически факти. Затова стихотворения като "Реплика", "Дошъл си да говориш", "Клуб на културните дейци" и др. предизвикват само буря в чаша вода, където дори под микроскоп трудно ще открием вълна цунами.

...В езиково отношение "Сутрин рано" е необработена естетически словесна суровина.

...В "Критически резонанси" Иван Славов предлага слабите книги да се отминават с мълчание. Но не е доказано, че бездарието или графоманството, епигонството или посредствеността се ръководят от вътрешен критерий, който поне да им повели: "По-горе билото!" Затова вместо мълчание по-добре е да си припомним как метачът сутрин рано, много рано прозаично, но уверено и с неанонимно достойнство измива ненужнотиите от вечерта, а идващият ден му козирува.

Свилен Панков, вестник "Литературен глас" под редакцията на белетриста Николай Казанджиев

Пловдив, 28 август 1983 година

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Реших, че без коментар тия реплики за книгата говорят най-добре за широко отворените врати, за които един "приятел" преди три месеца тук, в тоя форум на all.bg, се беше разплямпал. Сборникът от 39 стихотворения "Сутрин рано" видя бял свят благодарение приятелския жест на поета Петър Анастасов, и аз не знам защо. Ако реши, той може да каже защо пропусна тоя сборник през озъбеното лице на тогавашните цензори, начело с Георги Джагаров. Двете най-гадни рецензии - на Свилен Панков** във вестничето на Казанджиев и на Катя Митова*** в органа на СБП "Литературен фронт", който бе със статут на особен род политически официоз, са пряк отговор на първото и второто ми писмо лично до Заместник-председател на Държавния съвет на Народната република България - ала не към държавника, а към поета от Сливен Джагаров... Всичко сега изглежда смешно, ала страшничко си беше то! И като си помисля как сам съм се навирал между шамарите, свят ми се вие... Но пък един напомпан пойет или нежен естет, нижещ кръстословичарска пойезия едва ли знае какъв разкош е повишеният адреналин в кръвта.

Пловдив, 6 септември 2006 година

tisss

Следва

___________________________________________________
_{* Редактор Тодор Чонов, изд. "Христо Г. Данов", 1983. Тираж 1000 екз.}

_{** Свилен Панков никога не съм имал честта да познавам и не зная къде е той сега.

*** Г-жа Катя Митова, с изненада научавам напоследък, живее в Чикаго, САЩ. Обаятелна, много ерудирана и интелигентна дама, такова е за нея впечатлението днес.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: