Въведение ІІ

"...Пренесъл своя земен дял
през живожарицата на позора;
през гордостта на сто страдания,
през люта бол и разстояния
на времето завоите опасни извървял –
при тебе се завръщам пак!... Не съм ли закъснял?
(...) Грижовна моя! Питаш ме защо съм омрачнял,
защо съм бавен и суров, и тъжен днес –
какво душата ми зачерня и печали?
На лакът ли съм спал нощес,
слана ли на лицето ми е спала,
сърцето жалба ли не може да прежали?
Недей ме пита! Замълчи!
За пътя извървян, за моята безмилостна тегоба
не всеки има майчините укорни очи.
(...) Недей разплаква моето сърце!
Мамо!
Аз имам да изплаквам много сълзи, мамо!
О, неоплакан гроб е вчерашния ден!
И плакал бих като вихрушка ледна в сухи храсти,
но аз не съм на тоя свят за плач роден,
очите ми не са на мокро място!"
ПОне аз никога не съм възприемал тези думи като отправени към каквато и да е било партия
Истинско е
Като изповед, като синовна болка...
Знам продължението...то е кръпката, то е идеологията, то е което убива ( даже и с пиянство)
Да ама...не съвсем.
Я да си припомним кого рицитираме и кои поети са ни любими?
Нима не са тези които искат "Щастие за всички даром и никой да не е пропуснат"

Нима не са тези които искат справедливост за първите и последните.
Нима не са тези който поставят човека над всичките си естетически пристрастия.
Ще останат за историята много носители на Нобелова награда
Като естети...
Като безпристрастни съдници на красивото в човешкия дух ...
Или като праведници лишени от тъмната страна -човешкия грях?
Онази човешка страст към съвершенството, която не може да се оценява...тя може само да се разбира.
Но не като "праведник" който застанал пред разярената тълпа
изведнъж се сеща за думите на Исус : "Който е безгрешен нека пръв хвърли камък по мен"
"Праведник" забравил как до преди час е бил в същата тази сган и е удрял...

--------------------
"щастие за всички даром и никой да не бъде пропуснат"
А. и Б. Стругацки

Екстри: