Крайпътен ресторант

Когато хората се изправят пред света с толкова кураж, светът може да ги сломи само като ги убие. И той, разбира се, ги убива. Светът пречупва всички и у мнозина пречупеното място става по-здраво, но ония, които не се оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива безпристрастно и много добрите, и много кротките, и много смелите. Ако не си между тях, той пак ще те убие, но без да бърза.

Ърнест Хемингуей, из "Безкраен празник"

"СУТРИН РАНО" (8.)

"НЕСЕРИОЗНО, БЕЗОТГОВОРНО И БЕЗКРИТИЧНО..."

Взето от едноименното стихотворение, заглавието "Сутрин рано" е подходящо за първата книга на Б. като метафора на напористото, но прибързано (не от житейска, а от естетическа гледна точка) поетическо начало. В стихосбирката личи стремеж към цялостно, полисемантично представяне на автора. Включени са общо около 40 творби, третиращи проблемите на съвремието с ежедневните прояви на бита и негативните социални явления – бездушие, конформизъм, еснафство, безгръбначие, подлост ("Има хора", "Разбирам, че е прав", "Вълк", "Плетивото", "Дошъл си да говориш"); историята, с нейните примери на изпълнен дълг, саможертва и героизъм ("Трима на война ходиха", "Осемнайста", "Кръв", "Афиш"); както и някои по-общи мотиви, засягащи принципни страни от човешкия живот, любовта, смъртта ("Зад зида", "Нека да сме грешни", "Пеперуда", "Старата любов", "Сбогуване с дядо").

За съжаление това тематично разнообразие остава един формален белег, защото в повечето случаи не води до обогатяване на естетическия обхват, не внася нови тонове в стилистиката на интерпретацията, която се свежда до директна констатация и еднопланови образи, трудно достигащи нивото на художественото обобщение. Пренебрегнато е вътрешното изразяване на ситуациите, задълбоченото разкриване на психологическите мотиви у лирическия герой, липсва автентичният драматизъм на нравствения опит, а всичко това води до принизяване на темите.

Поетическият изказ оставя впечатление за леко версификаторство и фрагментарност. Поради липса на стихова прецизност и несъобразяване с изискването за ритмическа структура, както и в резултат от отсъствието на обединителен художествен образ, се стига до неовладяна центробежност на детайлите и естетическа дисхармония между отделните структурни елементи на стихотворението. Общо взето, образната система е еднозначна и декларативна, преобладава видимостта на нещата. Голяма част от стихотворенията по-скоро регистрират явленията и щрихират събитията, отколкото да ги претворяват художествено-избирателно.

В най-добрите си изяви накъсаността на впечатленията, бързата смяна на образите и последователният им "навързан" монтаж създават впечатление за кинематографична визуална динамика на стихотворението, както е например в "Осемнайста", където картината съдържа елементи от мащабните измерения на епическо платно.

Автентична емоционална атмосфера и успешно поетическо внушение са постигнати в някои лирически творби с по-интимна проблематика, изповядващи болката, предизвикана от загубата на скъп човек, от раздялата с любовта или отминаващата младост ("Сбогуване с дядо", "Дъжд в следобеда", "Есен"), както и в стихотворенията с пловдивска тематика ("Сантиментална поема за Пловдив", "Тримонциум" и др.).

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата.
И се отваря сред земята
най-неуютния градеж.
С очи в изровената яма
наоколо е моя род.
И сякаш ни копаем гроб,
ами заравяме имане.

("Сбогуване с дядо")

Дебютната стихосбирка на Б. до голяма степен дължи неуспеха си на несериозното, безотговорно и безкритично отношение при съставянето и оформянето й. Тя съдържа голям брой стихотворения, които изобщо не заслужават да бъдат включени в книга. Поради количествения си приоритет те определят облика на стихосбирката и заглушават успешните творби. Стихотворенията са подредени безпринципно и безвкусно, а това допълнително утежнява контактуването с читателя и прави естетическото въздействие съвсем проблематично.

Бистра Сакъова, сп. "Тракия" - издание на дружеството на писателите в Пловдив

Пловдив, януари 1984 година

"СУТРИН РАНО" (9.)

"ЩЕ СЕ НАТЪКНЕМ НА НЕПРЕМЕРЕНА ПАТЕТИКА..."

...По-силно е поетическото представяне на пловдивското издателство "Христо Г. Данов", и то предимно с две книги – "Анонимен човек" на Минко Танев и "Сутрин рано" на Б. У тия поети виждаме ясно заявено политическо обагряне на поетическите внушения. При тях моралистичният патос е резултат на искрено и изстрадано преживяване, а не поза, както е при някои от разгледаните вече автори. Минко Танев е по-мек и дискретен, а Б. по-остър и драстичен при поетическото търсене на истината, но и у двамата това е съпроводено с непримиримост и страст, изливаща се в органично цялостни и нетривиални образи. Наистина на отделни места в "Анонимен човек" ще ни подразни известна песенна лековатост, разводняваща поетическата идея, а в "Сутрин рано" ще се натъкнем на непремерена патетика, но това са слабости, ненакърняващи сериозно обещаващите дебюти на Минко Танев и Б.

Иван Гранитски, вестник "Народна младеж"

София, 25 март 1984 година

"СУТРИН РАНО" (10.)

"ТОЙ НЕ Е НАТРАПЛИВ И КНИЖЕН..."

...Интересен поет. Лаконичен. Уж отривист, а всъщност тих и замечтан във и чрез стиха си. Уязвим, устремен към приятелството, изпълнен с въпроси, спотаил дълбоко спонтанните си призиви, несъгласия, болки, възражения, надежди. Поезията му издава урбанистичен привкус, но той не е натраплив и книжен.

В някои моменти поетът проявява склонност към импресивния рисунък. Друг път реди неорфично стиха, настроен е критично и полемично. Определено по-силен е този поет в случаите, когато тръгва от делника, от неговите утрини и вечери, когато пестеливо нахвърля картината или настроението, когато изплисква чрез стихотворението собствената си младост или преброжда собствения си обикновен, но драгоценен мир. Рядко младият поет се опитва да обобщава във философски план. Повече зографисва, а понякога и някак от движение внушава, обмисля, тълкува... Предпочитам у него рисувача, гравьора, мечтателя пред съдника, полемиста, репликиращия.

Димитър Танев, из Доклад за продукцията на пловдивското издателство "Христо Г. Данов" за 1983 година (вестник "Комсомолска искра")

Пловдив, 7 юни 1984 година

"СУТРИН РАНО" (11.)

"РОДЕНА ОТ ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТА..."

В последните няколко години се забелязва едно освобождаване на нашата поезия от камерната затвореност, от дребнотемието и насиления психологизъм. Младите поети се обръщат по-решително към живота на хората и търсят осмислянето на големите въпроси чрез обикновеното. По-смело зазвучава и гражданската тема. Това определя налагането на нова образност, което се опира не на причудливите асоциации и абстрактните образи, а на една съзнателно търсена опора в предметния свят, от което се тръгва, но за да се извиси чувството над описателството и битовизма, да зазвучи поезията на съвременния град.

С първата си стихосбирка Б. търси своето място в този процес. Стихотворението, дало заглавието й, е картина на нашето ежедневие, на повтарящата се всекидневна надпревара с времето. Делничният задъхващ се ритъм на утрото неочаквано обаче открива широки простори за въображението, от обикновеното се ражда поетичното:

На крак един, простряло ръцете си нагоре,
градчето литва бяло към делнични простори.

В стихосбирката откриваме, без да са строго отделени, няколко тематични цикли. Интересно, в духа на баладата, е разработена темата за революционната борба ("Трима на война ходиха", "Осемнайста", "Кръв", "Афиш"). Те са обединени от идеите за приемствеността между поколенията, за съпричастието в продължаващата борба за правда, за безсмъртието, но остават да звучат с категорично изразената вяра на поета:

Но всъщност болшевики мъртви няма!*

Най-голямо място в стихосбирката заемат творбите, в които Б. разкрива трудния дял на онзи, който трябва да отстоява себе си. Тук и художествените сполуки са повече - може би защото всичко е докрай изстрадано, преживяно, искрено споделено. Докато в някои стихотворения на тема ежедневие не е изживяна описателността – например в "Крайният квартал". Благородното желание да се видят образите на неизвестните хора и мястото им в Историята се е разминало с поетическата реализация.

А в стихотворения като "Има хора", "Клуб на културните дейци", "Във приятелство се клехме", "Разбирам, че е прав...", "Дошъл си да говориш", "Вълк", "Реплика" и др. болката е искрена и дълбока – някъде философски примирена, другаде - останала като открит въпрос към всички нас, издигната до саркастично отрицание на "герои" на деня.

Като всеки честен човек лирическият герой не е чужд на съмненията, на тревогите и горчивите размисли. Той рязко се разграничава от малките и дребни хора, от страхливците и безличните. Техният образ оригинално е разкрит в началото на стихотворението "Има хора":

Бесят се във гардероба
гърбавите им костюми.
Пред вратата се настъпват
неудобен куп обувки.
А съмненията вечно
през шпионката надничат.

Яростна е съпротивата на поета срещу дезертьорите от идеята, които умело се прикриват зад кафененски брътвеж, зад кухи фрази, но чиято същност Б. е прозрял докрай. Той не робува на добрия тон и ги нарича с истинските им имена, защото предателството към приятеля, купеното с унижения удобно местенце са причина за огорчения и обиди, за рухването на много илюзии, за пълното с трагизъм обръщение към родината:

Защото бил съм много огорчаван,
защото като редник в дните крача,
защото не мечтая пост и слава –
родино,
позволи ми да съм мрачен.

Най-силно е разкрит драматизмът на изживяването – и като чувство, и като образ, в стихотворението "Гибелта на подводницата":

И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Загубих ход и връзка.
Оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.
Наоколо – мълчание.
У мене – теч и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
...Девето денонощие
от своите – ни вест.
В скалите сам, приклещен,
задавен в кръв и пот...
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.

На дъното,
на дъното,
на дъното лежа.

Сега от мен зависи
дали ще издържа.**

Б. умее да намира противоотрова и в спомените за момчешката дружба, и в нежното чувство към любимата, в светлата обич към живота. Тя струи в стихотворението "Нека да сме грешни". Тук оптимизмът е в готовността да се изпита всичко – и добро, и скърби, да се посрещат беди и нещастия, но да се съхрани способността да се мечтае, пълнокръвието на изживяването, чистотата на порива:

Нека да не гаснем
от доволство сити.
Нека дебнат страшни
пропастите скрити.
Нека да сме странни.
Нека да сме смешни.
И богати само
със мечти и песни.

За устойчивостта на поета и великото му умение да живее са особено характерни "Косената трева" и кратката изповед в края на книгата. Животът е пълен с косачи (а може би и с литературни критици!), но по думите на поета "след огъня пробива най-острата трева".

Нека пожелаем на Б. нови кълнове на поезията му, родени от любовта му към живота, яки и жилави!

Лиляна Грудева, учителка, ул.”Липа” № 45

Хасково, 28-29 март 1984 година***

"СУТРИН РАНО" (12.)

"НЕПРИЕМЛИВ ПРЕЦЕДЕНТ В МИСЛЕНЕТО И В ПИСАНЕТО..."

Героят (от сб. "Сутрин рано" – бел.м., Г. Б.) се представя в ролята на борец за някаква фиктивна истина; рисува себе си като мъченик на правдата. И той се готви за саморазправа:

"Лицето ти бих пръснал със юмрук".

Прекомерни станаха юмруците в младата лирика!

Цитирам тези подробности не заради пикантността им, а защото се оформят като неприемлив прецедент в мисленето и в писането на известна част от младите автори. Това не може да ни остави равнодушни...

Иван Спасов, из Доклад на Априлската литературна дискусия, вестник "Литературен фронт", орган на БСП

София, 5 април 1984 година

"СУТРИН РАНО" (13.)

"ПРЕОБЛАДАВА ПОВЪРХНОСТНАТА ИДЕАЛИЗАЦИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО..."

Отделни сполучливи творби могат да се открият и в стихосбирката "Сутрин рано" (и други стихосбирки на млади поети). Но за съжаление в тях преобладава повърхностната поетизация на ежедневието, недостатъчното творческо изстрадване на значимите и важни теми, с които са се заели: труда и подвига, любовта и вярата, болката и трудния оптимизъм на нашия ден.

Георги Константинов, из Доклад на Априлската литературна дискусия, вестник "Литературен фронт", орган на СБП

София, 12 април 1984 година

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Любопитното е как "редова" учителка (Лиляна Грудева) тълкува поезия далеч по-грамотно и от професионалните литературни критици, и от известен "поет с нимба на чело". Това се повтаря и днес. Кумири в артистичния свят леко се произвеждат, трудно е да ги удържат над вода.

Пловдив, 9 септември 2006 година

tisss

Следва

___________________________________________________________
_{* Болшевиките - в смисъл: идеалистите, храбреците в живота, както ги разбираше поколението на родените след Втората световна война българи. Тия "болшевики" нямат нищо общо с извергите на Ленин и Сталин, водени от фанатични политкомисари на т.нар. "световна революция", измислена от Карл Маркс.

** Това стихотворение е по повод тягостното настроение в първите месеци след уволнението зарад критична статия от май 1981 година за вонята, която и днес бълва пловдивският екарисаж, отстоящ на 2 км от най-голямото на Балканите циганското гето Столипиново и гъсто населения краен работнически квартал "Изгрев-изток".

*** Рецензия, четена от авторката пред работниците в два хасковски завода през април 1984 година.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: