Въведение ІІ

("Личности и корифеи") БАЩА МИ, ДЪРВОДЕЛЕЦЪТ (2.)

_{Продължение от 16.05.}

...Искаше да си има мебелна работилница моят баща, така е. От шестнайсетгодишен, когато от родното Харманли дошъл в Пловдив, обикалял да си търси работа по дюкяните, па се хванал чираче у местен арменец да разбичва трупи на ръка. Та оттогава засъбирал един по един инструменти. Това му била красивата мечта. Гледам ги сега тия прости сечива, тая негова мечтана бъдеща работилница и ми се свива сърцето: неугледни, та и мизерни изглеждат на фона на лъскавите приспособления в модерната мебелна и изобщо инструментална екипировка! Тия инструменти така и не успяха да му влязат в работа; поръждавели, погрознели, демодирани, първобитно и грубо изработени, днес могат да послужат единствено за музейна колекция на примитивното занаятчийство.

По-късно баща ми продължил чиракуването при Иван Радичев, в работилницата, която и днес е все там, със закнижени, потънали в паяжина прозорчета, на пловдивската улица "Франклин Рузвелт" № 10, пресечка на улица "Гладстон" – една от някогашните централни улици на града. Тоя Радичев ограби моя баща, като не му вписвал редовно полагащите се отчисления за осигурителните пенсионни вноски, които суми естествено спестявал. Но това стана ясно много по-късно, когато тръгнах да събирам накуп документите за пенсия на татко. Оказа се, благообразният, бял, пухкав като великденски козунак "благодетел" тайно бе изял седем години от трудовия стаж на баща ми.

Десетина години бе сред калфите на Радичев. Седемгодишен, помня, майка ме пращаше всеки ден да нося обяд на татко в работилницата. Чираците и калфите ме подкачаха: "Искаш ли да те вземем при нас, а? Харесва ли ти? Знаеш ли какво е това? Това е маткап, това – ренде, а онуй там е фукшванц". Често си биеха злобни шегички с едър циганин, който зиме и лете ходеше в раздърпан балтон; унижаваха го до такава степен, че и аз – седемгодишният, се досещах. Пращаха го да им купува туй-онуй или да мете отвън на тротоара и все недоволстваха, а зад гърба му се кискаха. Попитах веднъж тия, въпросните трима хитреци-майтапчии, защо лъжат, че мангото им откраднал парите: разплаках се, че се гавреха с него, идеше ми с юмруци да ги убия, от яд се разплаках. Сълзичките ми се стичат по бузите и брадичката, а аз крещя към татко: "А ти си мълчиш, нали! Мълчиш си... Защо си мълчиш, като му се подиграват?"

И майсторско свидетелство имаше. В бронзирана "златна" рамка, зад стъкло. Седи и сега навярно, окачено преди около 30-40 години до отдавна спрелия часовник с махало и два чугунени топуза виснали отдолу - там, в мазето на улица "Янко Сакъзов" № 28: ненужно, жалко, потънало в прашасали паяжини свидетелство, че има право да се нарече "Майстор-занаятчия по мебелно столарство"... Ала никога, никога не стана истински стопанин моя татко, "частник" – както се бе изразил със самочувствие иначе уравновесеният колега от вестник "Комсомолска искра". Три пъти започва; три пъти дотърчаваха общинарите да запечатват татковата подредена като за показ бедняшка работилничка. Как да стане частник, като от основаването на Държавното индустриално предприятие "Напредък" (пловдивска мебелна фабрика), та почти до самата си смърт бе свързан здраво с това социалистическо изобретение за превръщане на талантливия работливец в "организиран трудещ се пролетарий". Доносници, любезни съседи-партийци се грижеха някой да не изкриви партийната повеля; разни Панчовци-Манчовци – вечните мекерета на всяка управа в България. О, как се големееха, как отвисоко и смръщено гледаха именно доносниците към нас, простолюдието! За тях бяхме някаква безпартийна и политически неясна за властта паплач, аполитично стадо. Тия същите бяха съчинявали досието за аполитизма на баща ми, който си бе рискувал живота за България, докато парвенютата са шетали в тила като герести петлета с червена лента на ръкава и са крещели по митингите "Да живей БКП!" и "Слава на СССР!"

Е, Гьорги Петров, колко сметчици неплатени имате... ти, скъпи, и твоята Партия-ръководителка! Вярно, малка подлост е било онова твоето, ала натрупала се е камара от таквиз "дреболийки", с които са населени спомените на милиони българи по градове и села. Може би и ти сега се чувстваш омърсен, частица от унижените и оскърбените – употребени за обогатяването и честития живот на шайка отродници от България, слуги на СССР. Тия отродници умееха патетично да леят лакърдии за прекрасното бъдеще на народа. Къде?... Отвъд хоризонта. В някой друг живот, когато няма да сме живи.

Ако не формулираме претенциите на тоз мълчалив и многострадален народ, от който сме произлезли, има ли кой да ги каже тия неща?! Много им се ще на червените функционери от БСП тая страничка от Историята да бъде отгърната непрочетена от младите поколения българи, да бъде забравена, да потъне в небитието. Има и такива, като господата по върховете на СДС и ДСБ, дето бълват змии и гущери срещу комунизма изобщо, разни чиновници на бившата власт край хранилката с печените гозби и хайдушко веселие на богоизбраните марксисти. А "комунизъм изобщо" няма. Комунизмът си бе съвсем конкретно проявление на конкретни лица, които ни внушаваха, че има Закони, но има и закончета; че онова, дето е позволено за едни, за мнозинството безпартийни и "аполитични" е строго забранено. Жилото на таз отровна философия предстои да отстраняваме малко по малко, с любов и разбиране, много внимателно и нежно... от речите на фанатиците. Тук, в полето на нравствеността лицемерът-грандоман, Командир на щура идея за всеобщ разцвет... тоя хитрец... няма къде да бяга, няма как да се измъкне от собствените си грехове. И ще му простим, разбира се. Но помнете! - не бива да се крещи срещу фанатика. Както и да се кълне колко демократичен, колко човеколюбив е, тоя нещастник именно на крещенето и злобната конфронтация помежду ни разчита. В пушилката крадливата диря най-хитро се замита!

А тия т.нар. "лидери, командири и командирчета" ще им се наложи пред безпристрастните ни спокойни очи да дават обяснения за лудешкия грабеж на всичко, което можеше да се отмъкне и изнесе от България през тия години на уж-демокрация.

Следва

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: