Крайпътен ресторант

"СУТРИН РАНО" (14.)

"СТИХИ ПОНРАВИЛИСЬ..."

Дорогая Ася!

Получила книгу Георгия, за которую ему спасибо. Стихи понравились не только мне, но и моим друзьям. Десять дней была в Москве на курсах усовершенствования. С подругой в свободное время ходили в театр, кино, концерты, ездили в Третьяковскую галерию. Потом отметили мое 30-летие. Так незаметно и пролетела командировка.

Скоро ли у тебя отпуск и куда поедишь отдыхать? Как себя чувствуют Надя с Верой?

Целую. Жду.

Надежда Морозова

Белая Калитва, 26.06.1983 г.

"СУТРИН РАНО" (15.)

ПИСМО ДО ХРИСТО ПЕТКАНОВ*

"НЕ БИХ ПРОРОНИЛ СЪЛЗА..."

Първо, да се извиня, че Ви отговарям написано на пишеща машина (За мен така е по-лесно, по-прегледно и по-бързо.), второ - забавих се доста с отговора си, но причина е моето нехайство. Четох бавно книгата Ви. Отчаях се, че трудничко навлизам в ритъма на Вашата фраза. Но аз не съм толкова наивен, че да се смятам за еталон, и си рекох - да приемеш един стил, дали не е все едно като например да учиш чужд език: ако го учиш според словореда и граматиката на майчиното си слово, т.е. - ако се мъчиш да го пригласиш уж с чужди думи, пък според майчината си граматика - нищо няма да излезе.

Един стил на писане, то си е един стил на мислене. Та така... В продължение на двайсетина дни изоставяйки, по-точно - захвърляйки, с яд към себе си, книгата Ви и после отново връщайки се уж плахо, но с магарешко упорство към нея (като към вярна и затова омразна жена), почнах да си изграждам въображаем портрет на Вашия единствен главен герой. Доста му е студеничко на тоя Ваш самотник...

Тия чисто мъжки истории все пак съдържат (много странно!) особен респект към жената; дали - почвам да разсъждавам - мъжът не е бил най-мъж в епохите на матриархата??? Впрочем, това е следствие от Вашите (може би несъзнателни) внушения.

Стилът Ви е доста невъзможен! Тоя поток на съзнанието ще обърка сума квалифицирани читатели. Май че Хемингуей някъде споменава нещо за Достоевски, в смисъл, че стилът му е като кълчища... Аз обичам повече Хемингуей. Така е!

Но... има къде по-важни неща. Вашият герой ми допада. Не бих проронил сълза над него, т.е. не ме настройва сантиментално - това: добре. Той е безпощадно наясно със света, със себе си, с илюзиите - или - представен е в процес, когато си изяснява нещата. Няма двоумение, няма раздвояване. Монолитен е. Малко нещо - с трънен ореол. И все пак това привидно вглъбяване... Та тоя човек хич си няма влечение към радостите на живота. Леле, колко сериозно е всичко у него!

Сигурно вече почвате да си мислите лоши неща! Но - ако не друго, тоя Герой, тоя тип човек събужда удивление, че все още сред тълпите жизнерадостни розовомислещи има по някой, дето точно вижда и точно знае какво става в тоя наш движещ се "все напред и напред" хаос.

Не ми е симпатичен тоя Герой - Руйо или Самара, все едно как ще го наречете. Даже малко ме дострашава от него. Разбирате ли, той ми създава грижи със своята строгост. А аз обичам по-раздвижения тип реакция, обичам човека, който не се оставя да бъде чисто и просто мишена на парвенюта, подлеци и работяги; мене ме привлича "МАЛЪК ГОЛЯМ ЧОВЕК", например, една изплъзваща се от врага личност, един Холдън Колфийлд**, един Швейк*** или дявол знае още кой.

Е, какво излиза! "Вашият герой ми допада" и после - "Не ми е симпатичен"... Има реплика във фрагментите на Атанас Далчев, която струва ми се, обяснява и моето отношение. Та Далчев пише: "Талантливият човек е неприятен" (с.57, "Фрагменти", изд. 1967 г.), но съм чел и друго, пак негово, в същия ритъм; припомням го по смисъл: страшен е за най-близките си оня, който винаги държи да е безукорно честен и справедлив... Надявам се, ще разберете, че не става дума за разрушаване на принципите и на системата ни от възгледи за обществото, ами - за една по-близка до живия живот форма на героизъм.

За съжаление ние всички много искаме да приличаме на Вашия монолитен, безпощаден към себе си, вглъбен, извисен и честен Герой; бедата е там, че такива хора няма. Казвам това с убедеността на човек, който в течение поне на двайсет години със зорки очи обглежда какво става наоколо и от време на време се прави на герой: съчувства на нещастните, помага с каквото може на смачканите, води безперспективни сражения с разни шмекери, изказва се на висок глас какво му харесва и какво не, и пр., и пр. Ала всичко това са пози, драги Петканов, напразни напъни на отживял времето си романтичен глупак.

Вие ме карате да размишлявам - ей това е най-хубавото на Вашите разкази и новели. И това бе източник на моето неудоволствие от четенето. Та аз не съм запомнил кой знае що от "сюжета" (наистина тая думичка трябва тук да бъде поставена в конвой от кавички, като арестуван войник). Обаче остава нещо много по-съществено: у мен е жив рефлексът на Вашия Герой, т.е. - Вашият рефлекс, Вашата система за общуване, Вашите правила, критерии, принципи. А нали изкуството е преди всичко не разказани случки, ами внушен опит!!!

Ето че почнах да се излитам. Това е то - малък голям човек; все му се ще себе си да надскочи, все се мъчи да направи впечатление, свето да сащиса...

И за да завърша, ще добавя, че най ми хареса "Лично време", един такъв човешки, сантиментален разказ. Кой ли не е бил в такава ситуация?!

Съвсем сериозно - нямаше смисъл да намеквате, че Руйо и Самара са партийни другари. Днес това качество не звучи както например при Давидов и Нагулнов****, има друг привкус точно днес (а може и аз да съм предубеден, не зная...).

С уважение: Г. Б.

Пловдив, 18 юли 1983 година

П.П.: Все пак Вие не сте пловдивчанин. Атмосферата в разказите Ви не е пловдивска, не е тракийска; това е някаква камениста област по границите с равнината, звучи ми почти като пейзаж от Северна Ирландия...

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Пратил съм това писмо до автора на сборника "Палатка в хола", с когото се запознахме в Хасково по време на дискусиите около т.нар. "Южна пролет - 1983", когато се обсъждаха дебютните ни книги. Повече с тоя човек нито съм се виждал, нито знам какво е станало с него. Дали още пише своите "каменисти ирландски разкази" (казано на шега) или отдавна е зарязал тая несериозна работа, заниманията с изкуство (казано с повече болка, отколкото на шега). Интересно ще ми е да науча какво мисли за случващото се днес, като имам неприятното предчувствие, че ако е жив и здрав, ще е или твърд привърженик на "червените", или отчаян фен на "тъмносинята идея". Човек обаче винаги може и приятно да те изненада...

Пловдив, 10 септември 2006 година

tisss

_____________________________________________________
_{* Христо Петканов, "Палатка в хола", разкази и новели, изд. "Христо Г. Данов", 1983 г.

** Главният герой от бестселъра на Джеръм Селинджър "Спасителят в ръжта", любим образ на моето поколение читатели.

*** Главният герой на Ярослав Хашек от романа "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война", в превод на Светомир Иванчев.

**** Централни персонажи от класическия роман на Михаил Шолохов "Разораната целина", високо литературно постижение в епохата на сталинизма, въпреки всички уговорки, които могат да се направят с днешна дата. Бел. мои - Г. Б.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: