Въведение ІІ

Нещо, което има отношение към казаното по-горе:

... Правилото искам, значи мога е довело много хора до страшни трагедии на тяхното съществуване – когато липсва призванието, а човекът просто е решил да иска нещо, което му се е сторило привлекателно. Има много хора, които не са на мястото, което съответства на тяхното призвание или пък които не искат да отговорят на него. Има и такива, които не правят друго освен да се стремят да заемат нечие чуждо място, т.е. мястото, което не им се полага – ако се изходи от това, какво те всъщност представляват. Това се нарича амбициозност и на нея се гледа снизходително: човекът е искал да бъде нещо повече от това, което е. Но много често такива хора разхищават огромна енергия, за да направят нещо, за което нямат дарби и възможности. Тяхната воля може да се нарече нещастна воля, нещастието й се дължи на това, че си е позволила да бъде пленена от безпочвени амбиции. Успехът на такива хора – които са нагледно въплъщение на неправилно разбраната максима искам, значи мога – е временен, те виреят особено много в несвободните общества, а иначе свободата поставя всеки на мястото му. Свободните общества създават външните условия за реализирането на индивидите, в тях всеки има възможността да бъде оценен по достойнство и да намери своето призвание, в тях няма особени пречки пред инициативните и способните. В тях не могат да виреят писатели с манталитет и душа на лакеи – докато в несвободните общества именно те определяха онази атмосфера в литературата, от която се задушаваха истинските творци. Същото може да се каже и за политици с призванието на кръчмари или овчари, за журналисти с души на слуги, за художници, родени за бояджии, за директори на заводи, които при социализма са ставали такива, въпреки че иначе са били предопределени да бъдат чираци, не дори майстори в някакъв занаят и пр. – всички тези “природни аномалии” не могат да съществуват в условията на свобода, а само в условията на общества, в които тя е тотално отнета.
И така, волята не е магическо средство, което може да ни позволи да искаме и да можем всичко, а предпоставка да бъдем само онова, което всъщност сме. Казано е, че истинското богатство на човека е в душата му и ако някоя душа е бедна, неразвита, с притъпени способности и пр., то на нея никаква воля не може да й помогне. Дори и такива същества да са си организирали онова царство на пълния произвол – комунизма – в което посредствеността изживя своя триумф, да се надяваме за последен път в историята. Разбира се, ощетените от комунизма – способните, потисканите, унижените, обезценяваните, принудените да се откажат от своите дарби – никога няма да поискат завръщането му. Волята е силата на душата и щом свободата – намерила своя дом в душата – е в нас, във всеки един от нас поотделно, няма външна сила, която да може да противостои на силата, извираща от душата и волята на пожелалите да бъдат свободни...

Из книгата ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ на Ангел Грънчаров

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/

Екстри: