Въведение ІІ

"А от кои си то си личи с просто око: червен си и в червата, а всичко друго си е просто увъртане, демагогия, "модернизъм"... Жалко, че успя да преобърнеш личната си обида от това, че сините не ти дадоха някой пост, в ненавист срещу демокрацията и срещу демократите..."

AngelPotter

("Личности и корифеи") ПРАВОТО ДА ГОВОРИШ

24.05.1999. Дъждовно. Сиво. Спокойно... Митологизирах го тоя мой баща; противопоставям неговата простосърдечна кротост, умението му да живее, избикаляйки вълчите глутници от самовлюбени и грандомани, забравили, че – както е писано в Стария завет – с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш...

Защо първородният Каин убил брат си? Нима сега всички сме Каиново семе? Или така им изнася на мъдреците, сътворили библейската космогония: нали гузният лесно се управлява! Да ходим наведени, гузни, пък макар за греха на някого, преди нас минал през света; той, грешникът, си отишъл, а грехът му крещи за възмездие над и над твоята глава.

Е, не се вслушвам докрай в стила на баща си, не избикалям глутницата; встрани съм от тая глутница, но внимателно опитвам да разбера какъв е тоя начин превъзходен човешки материал да се съсипва от просташка самовлюбеност. "Когато те корят, мразят или изричат неприятни думи – съветва римският стоик, роденият в 121 година от Христа Марк Аврелий – иди при душите им, влез вътре и погледни какви са. Ще видиш, че не трябва да се притесняваш, задето смятат еди-какво си за тебе. Напротив – трябва да се отнесеш благосклонно към тях, защото са ти приятели по природа."

И вече в следващо разсъждение: "Едни и същи са циклите на вселената. Или всеобщият разум има инициатива за всичко – ако е така, приеми произтичащата от него инициатива. Или след първоначалната му инициатива останалото е дошло като последствие... Изобщо, ако има бог, всичко е наред. Ако има само случайност, недей и ти да постъпваш случайно"*. За човеколюбие е думата: и гад да ръси гадости насреща ми, длъжен съм да го обичам.

Обаче аз не съм Марк Аврелий. Аз съм си простосмъртен пловдивчанин, син на простосмъртни, внук на простосмъртни, правнук и праправнук на простосмъртни, даже перущенския ми род и прапрадядо ми Ангел като кмет на Калугерово, са клани според ислямския ритуал: със сатър насред село. В рода си може да имаме храбри хора, но богопомазани не знам да сме имали. Лесно му било на г-н императора да бъде великодушен.

И понеже съм син на най-обикновен дърводелец – дърводелец като Йосиф, съпруга на Мария – затова изглежда съм почти хипнотизиран от оназ красива сцена, когато Иисус... изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите** и пейките на гълъбопродавците, и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп***. Вижте ги! Те са в храма, шетат като плъхове из светилищата на нравствеността. Звучните им гласове се носят над България от амвона на националните и регионалните медии. Самоуверените им осанки говорят дори повече от устата им. Каква вакханалия на духовния разврат! А ний?!... Ние "не бива да постъпваме случайно".

"Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето", твърди поляк-антифашист**** в един от любимите ми негови афоризми. Тия не са ми врагове. За да са врагове, трябва да виждам у тях известна нравствена стойност. С жаба не се воюва! Но май почвам да пиша с апломб, това е лошо, та спирам дотук по тая темичка от днешния ден.

Позачетох от Хашековия "Швейк" и ми се оправи настроението. Значи, школникът Марек и свръзката Швейк... Какъв тандем! Накъдето и да обърнат взор двамата арестанти кръшкачи от бойното поле, каквото и от страшната военна месомелачка на Австро-Унгария да попадне в обсега им, превръщат го на пух, дреб и перушина. Друг е "ключът" на чеха Ярослав Хашек; да покаже фарисея смешен, та жалък в напомпаното им самочувствие, и то е по-жизнелюбиво от библейския образ на Иисус с бича.

По-интересно е, да. Древните елини не случайно нарекли комедията "божествен дар", ценят я като венец на литературните жанрове. Когато обаче пристъпваме в сферата на нравствените резолюции, единствено подходящ е строгият тон. Смехът, хуморът е добър като средство, като инструмент за очовечаване. В Библията обаче не срещам и сянка от хумор, дори ирония не срещам: нима е случайно! Строга любов царства сред изсечените в гранита ЗАКОНИ НА СЪВЕСТТА.

Като технология на стремежа към власт, комунистът по рефлекс и стил в най-категорична форма окупира правото да говори, да тръби от името на унижените и оскърбените. Злополучният Максим Горки например... Като си свърши задачката, която партията му бе определила, същата партия го извади от шахматното поле. Неговите хора го отровиха, щом си свърши слугинската работа и стана досаден за единствено правилните, праведните, фанатиците! – натрапчиво честен, доколкото можел да проумее какво всъщност представлява държавата на "строящия се социализъм".

Това присвоено право, разбира се, не може да се елеминира по друг начин, освен като отстраняваме от себе си представата, че сме единствените посветени. Дълъг ще да е тоя процес. Призовавам спомена за един мълчаливец, един Авел – моя баща: вдигам го от пръстта и – както Христос със силен глас е извикал: "Лазаре, излез вън!" – така и аз: възкресявам тоя малък човек в неговата велика човешка слабост и уязвимост срещу настървени "праведници".

Обществена тайна е, че Великото народно събрание от 1990-та, което писа новата Конституция на Републиката, се състоеше от четиристотин народни представители, триста от които бяха бивши или действителни членове на БКП. А останалите стотина?! Ако не са били мекерета, свои хора на бившите управници, останалите стотина са били опиянени наивници. Присъствието им не е решаващо, а е колкото за цвят, колкото да легитимират стремително изкачващите се към върховете разпилели се из новооглашените партийки емисари на истини от последна инстанция, най-често доскорошни комсомолски функционери от втората и третата редичка в партийната номенклатура на БКП, възпитаници на идеологическите школи и институти в СССР или в Тодор Живкова България. Именно тия бяха (пък и сега са! – добавям, преписвайки текста тая нощ в буквалния и в преносния смисъл на 14 септември 2006-та) кресльовците-"антикомунисти" от първите месеци и години на СДС. Вгледате ли се в стила им, ще откриете: говорят както ни говореха отвисоко, размахвайки назидателно пръст партийните секретари на БКП.

Твой празник е днес, татко! Празник на светите братя равноапостоли пред българската култура Кирил и Методий. Аполитичен си бил. Вятър... Само че как да ти отнемат думата, като в мълчанието ти е цялата присъда на обикновения българин над разни шарени-марени гьоргиджагаровци, гьоргиалексиевци, гьоргипетровци, изобщо: току-що станали от масата, дето пак са вечеряли с Господ.

tisss

___________________________________
_{* Марк Аврелий, "Към себе си", изд. 1986, с. 105.

** Които обменят пари.

*** От Матея, гл. 21.

**** Станислав Йежи Лец, "Невчесани мисли", изд. 1968 г., с. 14.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: