Въведение ІІ

С Екарисажа под вежди се гледаме строго
и боря се с него, доколкото мога...

("Личности и корифеи") ПАРТИЯТА И НЕЙНИТЕ ПАРТИЙЦИ (2.)

_{Продължение от 27.05.}

Това, което стана с комунистическите лидери след 1990-та, все пак е показателен пример, пример като по учебник… Извадени от собствената си среда на благоденстващи "отци на нацията", доста личности заприличаха на хора, държани пряко волята им на тъмно, па изнесени на припек. Как срамежливо, човешки кротко можели да звучат някогашните металически гласове! Видя се, че и комунистическите функционери от висш ранг били като нас живи човеци със своите естествени болки и притеснения, можели и те да се съмняват, да треперят над здравето си, а и над това как ще ги възприеме народът.

Такава е сърцевината на здравата партийна философия: партийният член отговаря само пред органа на мнозинството, не пред съвестта, а пред партията. Самата партия се състои от честни и предани членове. Но под "честни" да се разбира "съответстващи на партийното понятие за чест", т.е. бетонно убедени, че партията им никога не греши.

Еуфоричните агитки от първите месеци след Десети ноември (1989-та), заклеймяването на всичко, що е носело определението "комунистически-комунистическа-комунистическо", вместо да решат проблема с едномилионната членска маса на БКП, капсулира ги тия хора в натрапената им обща вина. "Няма бивши комунисти!" – опияняваха се от собственото си остроумие говорителите на едва прохождащата демокрация у нас. Като приковеш до стената и най-добронамерения с веселичкото и злобничко "червен боклук", какво да стори червеният боклук, освен да се наостри и той от своя страна! И аз да съм на негово място, и аз не бих простил на квакащите отгоре ми с изпулени зъркели и изхвръкнали от ярост жили като изпуснати от лудницата. Е да, ала кой да ни научи, че именно най-силно крещящият е фалшивият сред кандидатите за лидери!

Трябва да си бая задръстен, че да не правиш разлика между властващия гаулайтер и обикновения редник-член на БКП – сам жертва на манипулация. Но тъй стана "демокрацията" у нас, в България. Т.нар. кресльовци-"демократи" се наложиха над плахо проявяващите се демократи от категорията на един Петър Дертлиев, да кажем. И струва ми се, досещам се защо стана точно така. В националната ни история първото Народно събрание на Оборище дава донякъде бледа представа каква люта схватка между характери се води именно в преломни исторически моменти. В известен смисъл Гавраил Хлътев или Хълтов (бъдещата легенда и двигател на Априлското въстание от 1876-та Георги Бенковски) се явява много светъл първообраз на всички активно мечтаещи да поемат водачество. Единствено в неговия случай обаче (доколкото ми е известно!) това водачество бе големият шанс за нацията ни да се покаже пред света в робската си участ.

От вчерашните си червени кумири първи се отрекоха мекеретата. Посмушваха се месец-два по крайчеца на многолюдните митинги през зимата на 1989/1990-та, па като усетиха, че по трибуните са накацали все гола вода политици, плавно се присламчиха до микрофоните, до "Кръглата маса", до разните "общонародни", "антикомунистически", "обновени", "радикални" и "демократически" комитети, комисии, полит.дружинки из цялата страна, станаха неразделна част от сбирките ни, прописаха декларации и призиви срещу "червения октопод" и ей ги на, след годинка, най-много подир две и три! – красиви и преустроени, цъфнаха я в общинската управа, я в правителствена някоя службица, я в самото Народно събрание.

Облечено в нов костюм с модерна кройка и ризка на райе, стъпващо като паун върху новите си патъци, вчерашното нищожество, дето още името си пише с правописни грешки, със задебелял тембър вече дава наставления, предвиждания, ръси мъдрости, сущинский бай Тошо номер две...

Ако си спомняте, младежите се изгавриха с един, дето после му остана прякорът Нубиеца; после се понесе грозд от вицове за фамозния депутат с красното име Гошо Тъпото. Гошо Тъпото в нюйоркски хотел се бори с климатичната инсталация, Гошо Тъпото на прием, примъкнал стол до "шведската маса", и пр., и пр. Ей ги новите ганьовци на манежа! Да, ама тоз образ по едно време предстоеше да оглави кайнака с яката пара от игралния бизнес в държавата. Смейте се вие, като си нямате работа! (Това последното и следващият абзац - добавени при преноса в Интернет-форума, бел.м., Г. Б.)

За пример ще дам, без да ги именувам, хора на висока длъжност в днешен Пловдив, лекари по професия. Две години по митингите на СДС и в структурите на пловдивските опозиционни формирования на демократическите движения и партии лекарите заничаха любопитно от задните редички, изпъваха шия, тълпяха се зад храстите в Градската градина като тайфа любознателни кибици. Малко по-късничко в моя роден град се заговори за мафията на анестезиолозите - приятелски кръжец, на безценица изкупил сградния фонд на бившите държавни поликлиники, за мафия изобщо на лекарското съсловие, както това по-рано се случи с адвокатския бранш.

Къде са днес, десет години по-късно, някогашните "присламчили се"? Можеш ли да ги стигнеш, с пръст да ги докоснеш, дори да поприказваш с тях...? Ами! Мнозина от тия герои вече са неразделна част от новия иконостас на Републиката. Един такъв, телесно здрав като бик за разплод и речовит, дето се вика "цапнат в устата", преди дни in live показаха по националната телевизия как се пердаши с квесторите в парламента. Тоя човек, лекар по професия, бивш шеф на клиника в Пазарджик, навярно е добър професионалист в медицината, но що върши като народен избраник???... Ходи на гости ту в Багдад, ту в Белград, посещава чат-пат някое бедстващо предприятие да пообщува час-два с електората, не пропуска кьорсофрата на ни един правителствен или дипломатически прием, води показния живот на бонвиван от столичния хайлайф, разведе се, ходи обкръжен от знойни мацета, строи си вила на два етажа с триметрови зидове край София, толкова е привързан към двамата си сина, че ги води със себе си на лов из бившите Татови резервати за отстрелване на дивеч и в луксозните почивни бази за елитни дами и господа.

И не е той единственият уредил се благоденстващ лекар, зарязал хипократовата клетва в мизерстваща България, която наивно се надява именно някой Баташки да й защити интереса и правото на живот. Покаянието не се състоя. Остава другият изход – Мойсеевият. Едва когато всички ние, родените в робство, измрем... и България на нашите внуци и правнуци изобщо забрави за нас. Много светла перспектива, няма що!

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Един от тия лекари ми е съученик от гимназията; учили сме три години в една и съща паралелка. Знам, че като кардиохирург за него в лекарските среди легенди (в положителния смисъл) се носеха. Сега току го гледам как се муси в Парламента, как дава някакви измъчени интервюта в защита на своя оклепан от глава до пети партиен шеф. Жалко за Васко, мисля си, и него го засмука манията да се нареди сред онез, които обявиха всичко за продан в България начело с националното ни достойнство на българи. Ще доживеем ли Видовден за всички тия "хубави хора", питам се.

Пловдив, 16 септември 2006 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: