Крайпътен ресторант

НЯКОГАШНИТЕ МЛАДИ ПОЕТИ

Тая къса поредица има за цел да покаже как са воювали за свое място в българската национална лирика трима днес утвърдени автори в оня симпатичен период от тяхното развитие, когато още снизходително донейде, но и с огромна приятелска благосклонност бяха посрещнати от масово четящата българска аудитория. Днес българите - ако четат, повече си говорят за чужди автори и техните книги. Това, разбира се, съвсем не е зле, но... къде останаха шумните, многогласни чудесни обсъждания на съвременна българска поезия? Университетските аудитории пращяха по шевовете от развълнувана, пъстра, гласовита и предизвикателна в пристрастията си млада публика. Така ли е днес?

Представете си само за миг футболен стадион, където не концерт на чалга-примадона, а млади български поети четат своите последни стихове. Световни бардове от калибъра на Евгений Евтушенко, Булат Окуджава, Владимир Висоцки пълнеха стадионите с публика не само в родината си, но и далеч извън границите на социалистическия концлагер. Много ми се ще да доживеем Ренесанса на тоя тип срещи между публика и поети. И това да не е ограничено артистично мероприятие за летовници край морето, а всеобщ национален интерес на младите сънародници към творците на родно слово.

Един от тия трима, за които тук ще стане дума, по-сетне се изяви като автор на драма, името на втория днес носи годишна литературна премия за поезия, за третия нищо не знам... Ала писал ли си някога в младостта си стихове, това при всички случаи оставя светла диря в твоята лична биография. България има страхотна необходимост и днес, в тоя хаос на омърсената нравственост – днес може би повече от всякога... велика необходимост от своите горди бардове на честта и националното самочувствие. В пантеона на българската лирика Поетът е винаги млад, жизнен, трепетен глас на своя народ. Такава е поне българската традиция.

Пловдив, 16 септември 2006 година

І. СТИХОВЕ ЗА ВСЕКИ ДЕН*

В книгата "Окова за щурец" на Ивайло Балабанов мисълта е пълновластен стопанин над чувството. Тъжно-ироничните притчи в стихове подсказват, че тук сатиричният рефлекс, съчетан неизбежно с известна дидактичност, е най-същественото достойнство на тоя вид поетика. В едно и също време можем да открием връзка с интонационно-образната система на толкова различни автори, като Атанас Далчев, Иван Николов, Марко Ганчев, Виктор Самуилов, но това е автентична, изстрадана лична позиция.

Това са стихове, освободени от претенцията да стряскат с главоломни образи, стихове, в които метафората се труди с пот на чело, стихове на "негероичния делник", където страхът, че сме преходни в бързо променящия се свят, се промъква като горчива струйка подземна вода.

Основният мотив тук (подчертава го и заглавието на сборника) е стремежът да се излезе от рамката, да се разтроши еднообразният свят на рутината и шаблона в мисленето (стихотворенията "Вагон", "Средна възраст", "Гълъби"), но това е и страхът от една ужасяваща уравниловка във всички сфери и посоки ("Етюд", "Градски жители", "Лоши деца"), която води до неприятни съмнения: дали романтиката на героите не е на път да процеди през зъби своето "сбогом" към днешния българин ("Въпрос за утре").

Човешки е тоя страх от механизирането на чувствата ("Неделя"), от раздялата с българската душевност в сложния механизъм на преселението към бетонно-безличния съвременен градски квартал от типа "работническо общежитие". Но моите пристрастия са заради гордостта и радостната суетня на живота, лъхащи от стихотворения като "Жена в дъжда", "Ръка", "Живот", "Мост", "Кучешко време".

Изпробвах нещо: книгата "Окова за щурец" може да се чете и в претъпкан с уморено бъбриви хора раздрънкан заводски автобус, може да въздейства и докато човек чака по спирките на механизираното "днес", изправен до някой тъжен зид. Става дума все пак за качеството "комуникативност", въпреки известно разточителство с поетическата фраза, така характерно (кой знае защо!) за лирици с ясна гражданска позиция (вж. поемата "Съпротива"). Може би заради споменатото по-горе ми се ще тоя лирически герой да е поне малко по-неблагоразумен (във всякакъв смисъл), душевният му ритъм да е по-грапав, а услужливите отговори да не са толкова много и да не изчерпват докрай въпросите, а да подтикват читателят сам да си отговори.

Пловдив, 28 септември 1984 година

Следва

tisss

_____________________________________
_{* Ивайло Балабанов, "Окова за щурец", изд. 1984 г.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: