ИЗБЛЕДНЯВА ЛИЦЕТО МИ
Избледнява лицето ми като стара фотография.
Някой ден съвсем ще се стопя, ще изчезна.
Ще останат тия редове – далечен спомен
за сърцата, които са се докоснали
и с нежни пръсти Съдбата
е рисувала причудливи пейзажи
от смях и прегръдки, от светлина
във високите сухи тръстики
край морето с люлеещите се сенки
заедно с пясък, изтичащ между пръстите.
Кротостта на здрача
ще ти носи и частица от мен.
Завали ли дъжд, появят ли се мъглите,
може би ще си спомниш
колко си била щастлива,
когато съм бил тъй нехаен,
неистово влюбен,
и далечен за теб.
Пловдив, 30 ноември 1997 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Порто Фино ІІ
Порто Фино ІІ
