Цитат:

---

ИЗБЛЕДНЯВА ЛИЦЕТО МИ

Завали ли дъжд, появят ли се мъглите,
може би ще си спомниш
колко си била щастлива,
когато съм бил тъй нехаен,
неистово влюбен,
и далечен за теб.

Пловдив, 30 ноември 1997 година

tisss

---

Не е ли странно, tisss - как дъждът който ръми навън, ни спомня онзи отрязък мимолетно щастие, когато сме тъй влюбени, далечни и същевремено уж нехайни към чувствата. Благодаря Ви!

---


--------------------
http://pehliova.wordpress.com/

Екстри: