"...как дъждът, който ръми навън, ни спомня онзи отрязък мимолетно щастие, когато..."
НОЩЕМ
Усещам - земята диша, земята е жива. Нощем мебелите скриптят, пъшкат, стенат. Мъртъвците излизат от гробовете си, хвърлят пъстър килим от сънища върху нас, които - заспали - сме всъщност умрели до сутринта, мило момиче, когато възкръсваме в очакване на любов.