ИДВАШ КАТО СБОГОМ
На една непозната... вероятно Любима
Идваш като сбогом и защо е това?
Нещо пречи ли? Облаци ли видя на острова?
Над мъглите, зная, грее синева:
любовта е игра, толкова е просто.
Пейзажът вътре в нас е толкова тих,
че се будя понякога под кокосови палми.
Много мисли пред света на глас изрекох,
всичко мое изведнъж стана тъй малко -
може в яйце от врабче да се побере,
мога ей така сам да си говоря
като дете, увлечено в игра
сред разхождащи се наоколо величествени хора.
Поръбва хоризонта бял платноход -
тържествено се полюшва, предизвиква
неоткрити пространства и в моя живот.
Орисията ми е такава, кротичко
черупки да подреждам на пясъка.
Когато ангелите слизаха от небето
с огромни крила, блестящи в снежно бяло,
дойде като сбогом и защо е това?
Нищо не си пожелах, освен
попътен вятър... за тебе.
Пловдив, 21 септември 2006 година
tisss 
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
