Въведение ІІ

("Личности и корифеи") "ГОСПОДИНЕ, ОБИЧАМ ВИ!..."

01.06.1999. "Господине, обичам Ви!" ...Тия думи са на петнайсетгодишно чудно красиво момиче, Елена, ученичка от моя осми "г", зарад отличната оценка на класната й по литература. Това полудете-полужена! Дали съзнава що е любовта? Пожелавам й (сега, като пиша това) да е принцеса в тоя храм; лично аз имам кого да обичам – но това "Господине, обичам Ви", дето ме разтърси, е резултат от нещо друго: внушил съм на тая Елена, която почна годината с двойки и тройки, че има качества и стил да бъде нещо много по-добро от средата, в която живее. Дано заслужената изненадала я оценка стане пътен знак към по-висока цел! Като учител, удовлетворението ми - задължително! - е дотук.

От друга страна, мисля си: съзнаваме ли ние, възрастните мъже и жени, колко крехки цветя са децата, вперили очета в нас, колко съдбовно важно е да отключим представата им, че могат да са великолепни не само физически, но и духом? Искам тия деца, с които ще се разделя подир две седмици, да продължат с изисквания към средата, дето ги е родила, взискателни преди всичко към себе си. И това - осветено от любов, което ще рече: от великодушие, не от снобска грандомания или от сополивите хленчове на посредствеността.

...Бе дошла с момичета от класа и не повярва отначало, пък после, като се увери, че има шестица, тъй се вкопчи в едната от двете кокони, че оная гнусливо й рече: "Оле, ма Елено, ще ме удушиш... Ми па съобразявай се малко!"

* * *

С парвенюшкото си самочувствие САЩ като общество, па и като държава не са ми интересни. Познавам повърхностно неколцина от престижните писатели на тоя проспериращ мастодонт – Хемингуей, Стайнбек, Колдуел, Фицджералд, Сароян, Селинджър, преди тях – Джек Лондон, Марк Твен, О`Хенри, неколцина поети – честни, отлични автори. Тайничко като че всеки от тях под еуфоричното самочувствие на човек от Новия свят носи комплекса за малокултурност на общество с плитки исторически корени.

Има що да учим от Щатите, особено в материалните сфери на живота; в духовен план обаче българинът е нещо много по-богато именно зарад трагичната ни участ като най-многобройния етнос на Балканите. Изобщо, Полуострова, Европейският материк са ми значително по-интересни за наблюдение и обсъждане. Непрекъснато пренебрегвани, лъгани, ограбвани, дори и от собствените си водачи жестоко унижавани и изнудвани, не сме ли в правото си да се държим като нация, по-близка до Иисус и от западните философи на черквата?

Роден съм в същия ден, макар в друга година – 7 август, когато е рождената дата на Стефан Цанев, автора на поемата "Христос на велосипед" и на ония два знаменателни за моето поколение стиха:

Носете си новите дрехи, момчета! и Момчета, внимателно на завоите!

Стефан Цанев... Показен, предизвикателен, стипчив, своенравен, категоричен в отрицанията. Типичен Лъв, духовен брат... Но и ме отблъсква тщеславието му. "Сега аз доброволно минавам във вътрешна емиграция (...) Спускам бариерата, пълен авто Шенген, визи само за петима приятели... Иначе продължавам да пиша, но няма да реализирам написаното в България, докато..." и т.н., и т.н... Брееей!!! Една от сестрите на майка, леля ми Васа в моминството си имаше лаф за подобни плондерски изхвърляния: "Р-р-ръц, Боби!" Ама че сплин, ама че въртене около собствената ос, около собствената омайна персона! Дали не правя неговата, така досадна у Лъвовете грешка?...

Ако цитатът от интервю, печатано в многотиражен столичен вестник (вж. "Труд" от 16 декември 1998 година) ми звучи като диагноза относно българската интелигенция, отговора си Негово величество г-н Цанев (към когото имам слабост) е дал в стихотворение от 24 декември 1991-ва:

...И все така –
като актьор, изгонен от сцената,
си спомняме със закъснение
забравената древна реплика:
"Да скрием острието на омразата
във ножницата нежна на страданието" .

По тоя повод мимоходом... реплика на Иля Еренбург (вж. И. Еренбург, 1981, т.2, с. 52): "Разбира се, писателите са много по-малко от професионалните белетристи; писателят, големият, средният или дори малкият, умее не само да вижда своите герои, но и да споделя техните преживявания. Тая дарба за съпреживяване обикновено се нарича превъплъщаване на автора, и ако се замислим над книгите на Чехов, ще видим, че през късия си живот (едва 44 години – бел.м. – Г. Б.) Антон Павлович е преживял стотици човешки съдби".

Накратко, не ми е интересно какво гнети уважавания от мене поет, ако настоява да ми говори единствено от свое име. Мисля, че ясно се изразих, нали!

04.06.1999. Към два след полунощ се изля пороен дъжд. Трещяха гръмотевици. Сега, четири часа по-късно, сякаш не е било. Природата е притихнала и свежа като момиче след секс. Всъщност, подир бурна сексуална нощ жената е като природата. А мъжът тогава какво е?... Адам в Райската градина. Наивен, същински хлапак. Понеже не си дава сметка, че госпожа Природата или госпожицата до него, дето се изтяга глезено в чаршафите, си е взела, каквото е пожелала; известно време ще го гледа с благоговение като да й е стопанин, пък после ще го запокити в някой от ъглите на подсъзнанието... до следващата й велика нужда, до следващата буря.

Управляват ни импулси, идещи от пространствата около нас и в нас. Твърде нищожно е известното, осъзнатото. Пристрастия и любов, тягостно и приятно, веселба и печал ни заливат като океански вълни. А си въобразяваме колко сме велики, колко проницателни с логическия си подход към нещата. Животът обаче е алогичен. Може би с това изкушава да го разгадаваме, да проникваме в дълбините и гънките му като в изкусителна женска плът.

Някой ден ще напиша за тия интимни сражения между абстрактната логика и света, доколкото го усещам интуитивно. Познанието носи тъга, рутината убива горещите страсти, постигнатото отегчава – тъй кратичко му се любуваме... Забелязали ли сте? Да-а, човекът е търсач на "ново"; обречени сме на авантюризъм под благосклонния поглед на Някой, дето ни наблюдава и всичко знае за бъдещето на всеки от нас и на света като цяло. И въпреки това... вярвам в непресъхващата Любов, в изкушенията, преобразуващи се непрестанно; накратко – вярвам в моногамията, в придържането към собствената Съдба, Участ, Орисия. Не ви ли прави впечатление - все понятия от женски род!

Понеже една жена (откритие на драматурга Стефан Цанев) е всъщност много жени, едно очевидно нещо са в действителност куп неочевидни, тайнствени и любопитни подробности. До всеки велик мъж – по-често невидимо! – присъства велика, неслучайна жена. И ще завърша тщеславно в стила на истинския тщеславен Лъв, роден в Дома на Слънцето, навръх 7 август, с нещо общовалидно за мъжкия подход към Любовта и жените:

Разбира се, че си мечтая
за розовия ти корем,
за полумрака на косите
и за очите, впити в мен.
Да те целувам, да те галя –
уж свой, ала и малко чужд…
достатъчно, за да изгрява
червенина под твоя руж.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: