Въведение ІІ

("Личности и корифеи") ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ*

05.06.1999. Липсата на благородство компенсират с крещене: колкото му по-креслив тонът, толкова бил по-прав... По повод някой си Лазар Лазаров-Мастагарков, чийто преобширни статии печатат във вестничето "Арт-клуб" под ей таквиз заглавия като "Мекерета и мародери" или "Трагедията Косово". Два-три цитата от трагедийната тема са достатъчни да се разбере съкровеното у Мастагарков, който сам себе си назовава "професионален историк и философ"; ето... "избиват части от сръбския народ", "признавам, че БСП изразява тежненията на по-голямата част от българите", "няма по-голямо и искрено признание за правотата в позицията на българските социалисти. Тази позиция е пределно ясна и точна: последователно миролюбива". Сякаш съм заровил нос в уводна статия на "Работническо дело" от времето на неподправения сталинизъм, когато за политически виц можеха да те пребият и полужив да те хвърлят за храна на освирепелите от глад прасета в някой "кокетен" социалистически концлагер.

Любопитно ми е да изследвам посредственото и фалшивото. Тоя Мастагарков е бивш учител. Леле, все ще се намери някой невротизиран пенсиониран чиновник, който цял живот е буквоедствал, съобщавал истини от последна инстанция, да заеме и сега позата на унтерофицер Пришибеев.

В писмо до редактора на "Северен вестник" в 1888-ма 28-годишният Антон Павлавич Чехов пише: "Когато изобразявам подобни субекти или говоря за тях, не мисля ни за консерватизма, нито за либерализма, а за глупостта им и претенциите им". И на друго място, в писмо през същия октомври, все по същата тема: "Фарисейство, тъпоумие и произвол царят не само в домовете на търговците... Виждам ги в науката, литературата, сред младежта".

Що подхващам горкия Мастагарков, що не гледам състрадателно тоя род симуланти? Не става дума за политическите им пристрастия. Не по-малко противни са лицемери, закичили като медальон титула "демократи": "Ние, демократите, така"-"Ние, истинските демократи, онака"... Аман от самозванци, дето си коват на чело титлата д-р, инж., арх., адв., доц., проф., па що не и да ковнат едно ап. (апостол), вмчк (великомъченик) или св. (светия) пред фамилното си име! Тия недобити комунисти по манталитет пишат с все тоз "високо морален" апломб. Става дума за отсъствие на нещо елементарно – на домашно възпитание.

Е! За какъв дявол е присъствието ми по страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с Мастагарков? Или да хлопна и аз кепенците като Стефан Цанев, па да мина в измислената от госсин Стефан Савов поза на "вътрешна емиграция". Като го питаха г-н Савов в какво се изразява участието му в битката с комунизма, великият човек мъдро отбеляза, че бил по Живково време във вътрешна емиграция, (Когато е бил председател на съюза на преводачите в България??? - Бел.м. - Г. Б.). Та от неговата уста за пръв път излетя и се зарея из българския хоризонт таз крилата фразичка за вътрешната емиграция. Как се гневили, как мрачно гледали червените кресльовци, ами пустата култура не им позволявала друго освен кротко да страдат.

Ненавиждам се в такива моменти, че ми липсва смирението на моя простосмъртен дърводелец баща ми, за да приема лицемерите в личното си битие на нормален българин, уравновесено да меря тия вечни примадони на властта в България!

Re. се кани следващото лято да замине на работа в Щатите. Чудел се вуйчо й, който живее там, от Чикаго говорел по телефона на майка й: "Какво чака, та не идва! Да го зарязва тоя батак България, и колкото по-скоро, толкова по-добре!"

От време на време придобивам ужасното усещане, че съм си изживял живота; опитал съм от тия блюда, познавам маниера и на келнерите и на проститутките, и на господин управителя в тоя овехтял западащ ресторант; нищо не ми е интересно, време е да си вървя. Тук, в България, невежеството е хидра: непрекъснато и неуморно се възпроизвежда, все ще се намери някоя беззъба уста да фъфка, да сее смрад и омраза.

От тез старчета-разбойници аман, няма отърване! В любимата им героична поза ги чувам да се пенявят и по радиостанция "Свободна Европа" с вирнат назидателно показалец. Къде е благородният тон на един Петър Увалиев! За тоя тон обаче се иска да носиш благородството не като театрален реквизит, а като собствената си плът върху костите.

"Последователно миролюбива" била "пределно ясната и точна" позиция на българските комунисти... Реалният комунизъм като рефлексия към света, като манталитет на почти целия нашенски политически "елит" ни конфронтира не само с нормалния свят наоколо, но и със самите ни родови корени. Тия ли са родолюбците, дето обрекоха руския човек да си ляга гладен, но добре въоръжен! И ни възпитаваха със "Свобода, братство, равенство", а огромни суми се пращаха за т.нар. "освободителни" терористични движения и бойни групи по всички континенти? Мила ми е в известен смисъл бетонираната самоувереност на хора като Иван Дионисиев от Асеновград, Петко Бочаров и прочие тартюфовци, изживяващи се като върха на цивилизацията, изключващи всякакви други мнения, освен своето "най-правилно, най-прогресивно и единствено меродавно". Да, ама не!

"Защото аз съм човеколюбив и съм истински демократ" – писа тия дни (когато пускам в Интернет въпросните есета) събрат на бойко аленеещите под синята си драперия Татови партийци. Умряла циганката, дето го хвали, та всеки от споменатите господа "демократи" (начело със Стефан Савов) сам се превъзнася, представя се за преподобен на Иисус.

Двама млади мъже завчера загинаха в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им, бойна машина Миг-21, се заби с носа си и се взриви в землището на Драгомирово, село на около двайсетина километра от базата в Граф Игнатиево, Пловдивско. Две жени, майка и щерка, окопаваха картофи, когато метри над тях с фучене мина изгубилата височина машина... Опитвам се да видя объркания ни живот през очите на двамата пилоти. Могли да катапултират, но не катапултирали. Вярвали до последния миг, че ще се справят със ситуацията, самолета ще спасят. Кога почнали да мислят да се спасяват??? Страхотен въпрос, който ужасно ме вълнува...

Как да се катапултирам от тоя задръстен свят, от това мое безперстективно живуркане... ми е проблемът. Мили татко, как да постъпя? Задушавам се от толкоз живи трупове наоколо, смърдящи и по политическата сцена на България. Дрехите ми отесняват от нелепите им крясъци, от лицемерните им речи преставам да обичам живота, не желая никого да чувам. Нищо ли повече не може да се направи? Време ли е да се спасяваме поединично?

Ах, Мастагарков! Ай, господин преподобни! Кучетата си лаят, керванът върви. Свърши се вашата! Може и по-лошо да стана, ала вашият "комунизъм-социализъм" няма да се върне. Уви, господине! Жалко за изхабените нерви по "героичния" сръбски народ и по "скъпия" вам господин Милошевич, толкова симпатичен, така "уважаван от световното прогресивно човечество"... Ай сиктир! Ще им се наложи на приятелчетата да си изсърбат попарата, в която с такваз щура преданост към милата Сръбия стотици хиляди невинни хора помляха.

Нищо не може да спре Световния прогрес; дори и тия пошли сводки на "професионалния историк и философ" Мастагарков принасят полза. Като ги чете, простосмъртният, дето хич не му дреме за онуй чудо "Не човек, а желязо"... Та тоя простосмъртен почва по-силно да недолюбва комунизма. Ама и па вий какви ги редите, здраве му кажи. "Православие"... "славянски братя"... "мнозинството на българския народ и ведущите интелектуалци"... "олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията"... Тия лакърдии бива не просто да се четат, но прилежно да се изучават като пример за тъпа комунистическа агитация. Къде само не сте надникнали, всичко сте прозрели, предначертали; бъдещето ви като на длан. Ала не друг, а от вашите стройни редички Георги Джагаров някога, във вихъра на "борбата с империализма" писа:

Това е ясно, онова е ясно –
тревата никне и дъждът вали...
Е да, на тебе всичко ти е ясно.
Но мен не ми е ясно. И боли.
(...)Какво съм аз? И хората какво са?
Насам ли да вървя? Или натам?
В главата ми се блъскат сто въпроса.
А отговор не мога да им дам.
(...) А ти твърдиш, че всичко ти е ясно –
дъждът валял и никнела трева...
Но мен дори и то не ми е ясно.
И ти не знам разбираш ли това.**

Защо таз черна отрова, Мастагарков, тая жлъч от душата? Защо тез злобни речи: "Опозицията няма никакви основания да прави политика за стабилизиране на правителството". По-ясно не може да се каже. Раздайте пушки и патрони, па хващаме гората: еще саботажи, еще палежи на селските архиви или архивите за Татовите ченгета и доносници, разграбваме кашкавала от мандрите и ...юруш на маслините! То май за туй, последното, е и цялата ви гюрултия, "тоя трясък и искри".

__________________________________________________________
_{* На гръцки mastos е женска гърда, но може да е и изобщо гръд. Като не разполагам с подходящ речник, възприемам го фриволно като нещо, означаващо "пъчене на гърди", т.е. пак грандомания, най-страшния от седемте смъртни гряха според Вехтия завет. tisss

** Вж. "Разминаване", от сб. "Сезони", с. 137-138.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: