Порто Фино ІІ

СТИХОТВОРЕНИЯ В ПРОЗА

І. ПОЛСКО ЦВЕТЕ

Може би ви се е случвало, както си вървите през полето, да съгледате разперило мъничките си антенки нехайно цвете, стъпило върху отвратителна купчина...

Създавате му удобства, обграждате го с внимание и денонощни грижи, а то загива.

Боже мой, какво чудо е животът!

ІІ. ВРАБЦИ

Под ръждивата арматура на балкона отгоре врабците са си направили гнездо. Блестят му очичките на мъжкия като черни мъниста, върти се на всички страни и ни оглежда с любопитството на роден крадец и кавгаджия. Когато обаче женската се залежа, скрита в общия им дом, той кацаше на въжето с прането и в джиджикането му открихме, че се опитва да пее като славей.

Беше така смешен, така вдъхновен!

ІІІ. ПОРЪТ

Порът си беше изкопал дупка под оградата и всяка нощ напоследък се промъкваше в двора. Кокошата близост го подлудяваше, изпълваше го с желания и копнеж. Обаче кокошките не разбираха това, та спяха по клоните на смокинята.

Когато в крайна сметка капанът щракна, стопанинът погледна с погнуса миризливото животинче с пречупения гръбнак и не видя, че е плакало.

ІV. ЩАСТЛИВИЯТ МАЛЧУГАН

За рождения ден му подариха пластмасова картечница, която хем тракаше, хем цевта й просветкаше приятно. То много се зарадва, а баща му малко се натъжи, затвори се в спалнята и поседя самичък в тъмното. Вероятно не му се щеше да обяснява за какво служат картечниците.

Накрая все пак му мина и той се върна при гостите. "Тра-та-тааа! Ти си убит? Убит си!" - посрещна го щастливият малчуган.

V. ОРГИЯ

Мъжете се напиха и почнаха да мислят щуротии, които се четяха в лъстивите им погледи. Тогава едно от момичетата се качи на масата и почна да се съблича. В светлината на свещите изглеждаше невероятно красива.

Мераклиите обаче помръкнаха и се свиха гузно край съпругите си... Може би понеже двете неща не вървят заедно, а едно подир друго - както всяка цивилизация се предхожда от период на варварство. И рухва пак там.

VІ. КУРОРТИСТИ

Двама от курортистите се бяха надвесили над каменистия бряг и наблюдаваха любопитно как рибарите направо с лопати от лодката изгребват богатия улов.

- Ах, колко красиво подскачат среброперките! - възхити се първият.

- Какво ли изпитва рибата, когато си поеме изведнъж много дъх! - възкликна вторият.

Пловдив, 1994 - 2004 година

tisss

Екстри: