а не ни е никак подобаващо а не ни е и никак присъщо виж остаряваме - а сме безумно млади в духа си забравяме си за бръчките умората, инерцията, рутината и безумно се вкопчваме в тази последна надежда до безнадежност да вярваме че няма смърт в тъмнината страхът от обвързване с чувства за миг го забравяме, за миг я мечтаем онази безпаметност нечие влюбване, дори и с цената, дори и с цената, да ни излъжат и сляпо стоим до стената и чакаме или да ни разстрелят.. или да ни целунат..