Въведение ІІ

До г-н Министъра ...

КАКВО НЕ БИВА

1. Не бива учителят да се почуква с нокът по челото. Христос е учител. Големите личности в Историята са учители... А ние какви сме?!

2. Не бива хиляди учители да бъдат третирани като тълпа олигофрени. Не бива с тенекиен глас да се квакат азбучни истини пред личности, които четат по-добре висша духовна материя. Тоя стил минава на други места!

3. Понеже българският учител във всякакви епохи е бил винаги личност, а простащината по Българско все го е наказвала с най-мизерно възнаграждение и лицемерна почит от немай къде, ето затова не бива в демократична България това да продължава. Без искрена любов към човека нищо не става!

4. Не бива да се забравя, че Параграфът, Членът, Алинеята и Негово величество Кодексът по труда дори... са направени да служат на човечеството, и на учителите в това число, а не – човечеството да ги обслужва. Нали!

5. Не бива да се забравя, че най-естественото състояние, след като се добереш до Властта, е да ти се врътне мозъкът, да забравиш кой си и защо си на тоя свят. С инструкциите не бива да си служим като с чук!

6. Не бива полицейските разпити, дознания и следствия да се прилагат в отношенията между администрация и простосмъртни учители. Учителят не е престъпник!

7. Не бива да се забравя: Директор (във Вашия случай – Министър) звучи гордо, отговорно и приятно за ухото; но учител винаги ще звучи по-достойно. Това да е ясно!

8. Демокрация не е да повтаряш до полуда оперативки и "колеги, дайте предложения", а да създаваш доброжелателство наоколо си. Тогава подканяне няма да се налага.

9. Не бива никога да се забравя, че високата длъжност в обществото е като особена леща: големия прави по-голям, дребосъка – по-дребен.

10. Не бива да се забравя, че учителят е основният Човек, а не подробност в пейзажа на Демокрацията. Ако решим да се примиряваме с Нищожеството, много нисичко и низко ще ни се наложи да му се кланяме. От друга страна, мълчащият няма как да сгреши, обаче подлостите на тоя свят винаги са се вършели с мълчаливото съучастие на страхливците, които единствено умеят да мрънкат.

11. Не бива да се бърка дейността на учителя с производството на брикети и калъпи сапун за пране. Учителствуването е висша нервна дейност.

12. Не бива човек – който и да е той – да се вживява в своето чувство за праведност и справедливост, най-малкото защото наоколо има и други хора, и всеки – със своето чувство за правота и съвест.

13. Не бива да се забравя, че само който не работи, само той не греши; в духовната сфера обаче грешките често са проява на творчество срещу рутината и отврата от тъпото и уж изпълнително Невежество.

14. Ако си бил мачкан и унижаван до тоя момент, ако идиоти са се гаврели и са те оскърбявали, когато си бил най-беззащитен, това съвсем не ти дава основание да отмъщаваш, особено пък спрямо беззащитни и онеправдани човеци.

15. Не бива честолюбието ти да гърми по-високо от твоята съвест.

16. Пловдив е един от световните центрове на цивилизацията, пловдивчани са отруден, но незлоблив народ и могат да прощават. Не бива да се забравя и това от всякакви пришълци със завоевателни намерения.

17. Най-накрая не бива да се забравя, че животът е разкошен подарък за всекиго от нас; и дали ще го живеем пълзешком или по достоен, човеколюбив начин... зависи единствено от нас, поотделно и вкупом.

18. ...Да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република... Не бива да се забравя! Казано е от Васил Иванов Кунчев от град Карлово.

19. И друго от Левски – Приписвате ми, какво, в очите си гредата не виждам, пък косъма във Вашите очи виждам по-лесно. Ти ако искрено ми казваш: "Любезни ми брате", то тогава не трябва таквоз бутане и заобиколки, но кажи: това и това ти е грешката, та да се поправя, ако съм чист човек, както и аз не замълчавам Вашите най-малки кривулици, или по-добре да кажа – неразбории. За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора. И това не бива да се забравя, макар писано на 20 юни 1871 година.

20. Накрая, като теглим черта под всичко дотук казано, не бива да се забравя и онова Христо Ботево Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти – доброму добро да прави, лошия – с ножа по глава...

Пловдив, 29 юни 1999 година

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Макар и писано преди повече от седем години, реших, че е актуално това послание и за днешното състояние, в което са принудени да живеят българските учители. Вечни реформи, вечни страхове, нарастваща лавинообразно бумащина, нехайство към децата от страна на семейството и обществените институции, и особено от страна на медиите. Препоръчително е г-н Министърът да си окачи това да му е пред очи.

Пловдив, 25 септември 2006 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: