Въведение ІІ

("Личности и корифеи") БАЛКОНЧЕТО

13.06.1999. Нещо като послеслов... Срещнах снощи поета Минко Танев да се мотае из нашия краен квартал, край съседния блок. Изтупан, лъснат, изнежено-артистичен. "О!... Ти тук ли живееш?" А после се обръща към младата луксозна госпожица: "Анелия*, ела да се запознаеш. Това е Георги К. Бояджиев"... Накараха ме да им посоча моето балконче. "Е, твоят е по-нов, различен е от другите балкони" – отбелязва Минко. "Ами – отвръщам, - другите са същите, само че съседите ги остъклили, та приличат на аквариумчета. Пък за мен балконът е да изляза на въздух."

Вечерта показвам на Re. натрупалите се през последните три седмици записки; за края им, т.е. за съседните две странички, тя възнегодува: "Ето! Пак си се олял... Оле-е, колко силно си се обичаме!" "Да, бе – отвръщам, - малко се изненадвам и аз от това завишено самолюбие. Чак сега ми става ясно, че не баща ми, не другите, тук споменати, са основните образи. Излиза, че главният герой съм си аз." "Ами онова за младия Лъв... какво е! Не е ли пак оливане?!" – не престава да ме боцка Re.

И се наложи да обяснявам, че всъщност не става дума точно за моя милост Жоро Бояджиев, а за Младите лъвове, каквито сме изобщо всички ние в юношеските си години. После обаче не пропуснах да й разправя какво отговорила втората съпруга на младия Хемингуей – Полин Пфайфър – на въпроса на случайно срещналия ги в Африка немец кой е най-добрият американски писател. "Въпросната Полин Пфайфър, представяш ли си!... отговорила без колебание и с висо-о-око вирнато носле: "Моят съпруг, разбира се, че кой друг".** "Е да, обаче ти не си ми съпруг!" - отряза ме ехидно усмихна греещата аристократка насрещу ми и се спусна да ме целуне, но аз, от своя страна, ловко избягнах тая подла женска маневра и решително изръмжах: "Идиотка!"

15.06.1999. За посвещенията. Към кого е обърнато лицето на тук говорещия... И за заглавията, които бих могъл да използвам като ключ за проникване в подтекста и философията на разказаните сюжети и размишления в тия записки, в тая "нагла графомания"...

Бих могъл да я посветя на Re., но тя знае, че я обичам отвъд всякаква логика и преди всякакви съображения и обстоятелства. Тъй че нека си остане капризната и своенравна Re. там, където е: в сърцевината на отношението ми към живота!

Да я посветя на щерките ми Вера и Надя...? Айде сега! Те знаят, че чувството ми към тях е стипчиво-бащинско. Не искам да им давам акъли под каквато и да е форма.

Към хората от моята среда, от моето поколение, към средностатистическия българин или източноевропеец?... О-о! Че какво толкоз точно пък аз мога да му кажа?!

И тъй - реших, че е най-добре тия записки да ги посветя на един по-възрастен от мен и по-мъдър приятел***, с когото често сме на различни полюси в политическите си пристрастия, но сме на еднакъв хал, а мисля си – и еднакво привързани към Отечеството. Нека той да е! На него да е посветена наглата графомания.

Обмислях няколко варианта за заглавие. "Лъв" е възможно най-краткото и най-безсмислено: толкова много значения има, че – казвам си: ето заглавие тъкмо за мен, родения под знака на зодията Лъв, пък и лъвът е символ на българската нация от далечното минало.

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Разбира се, седем години по-късно, други идеи ми са в ума, сред тях последната - доволно странна, е: на корицата на луксозно издадените томове от І до V (всеки от по минимум 300 страници) да стои името, с което се подвизавам в Интернет. То ще е и поклон пред тоя възможно най-отворен, най-демократичен форум за мнения и оценки, който – предполагам – най-после ще постави всяко нещо на мястото му: подлеца при подлеците, невежия при невежите, добрия човек при нормалните хора на тоя свят.

И тъй, представете си снежнобяла гланцирана корица, върху която с нехайни червени букви е изписана думата tisss. И нищо друго, освен ситничко, в долния ляв ъгъл, вертикално поставено, логото на издателската фирма "Студио ГАРВАН". Ама какво значи това tisss, убийте ме - не мога да ви кажа! Защото и аз не знам.

Пловдив, 27 септември 2006 година

tisss

_{Край на втората част от записките!}

_______________________________________________________
_{* Вж. вестник "Арт-клуб", бр. 115 от април 2001 г., стр. 6 долу, стихотворението на поета Минко Танев "Полъх от руините", където има такива редове: "Антична моя, свидна Ани (...) Приех небесната присъда/ един от свитата да бъда..."

** Ник Нолак, "Хемингуей", изд. 1992 г., с. 48.

*** Писателят Емил Калъчев.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: