Въведение ІІ

("Фалшивите пророци") СТЕФАН ПРОДЕВ (3.)

_{Продължение от 01.01.}

Седем атрибута на Злото съобщава авторът (вж. цит.съч.*, с. 32-33):
- личният автомобил,
- апартамента,
- чашката винце,
- механата, която човекът си устроил в мазето,
- купената чуждоземна вещ,
- йониката, на която се учи да свири "изтърсакът",
- пътуването до чужбина...

Че какво лошо има в тия неща? Ама че объркана работа!

Давид пък от библейската притча бил пролетарий, възправил се срещу Голиат (представен като стопанин, средно заможен гражданин). Ами че точно тая категория – средно заможните! - във всички епохи са крепили държавата, то е азбучна истина.

"Бедното момче от Банишора" – авторът, значи – ползва ей таквиз клишета на партийната журналистика: "готови да се хвърлят и в ада, но да изпълнят дълга си" (с. 41), "беззаветно предан на поетия дълг" (с. 43)... и пак есето "Реквием за коня" остава сред добрите неща в сборника. Дали е усещал сам публицистът каква ода на създадената от Фердинанд (царска) кавалерия е сътворил! Не Будьоновски коне, а тежковозите от нашата артилерия правят сантиментално-печалния чар на есето. Подтекстово тук откривам духа на ред и самочувствие в една стегната, действаща армия.

Военните коне... Колко много говорят дори само имената им!... Герой, Трон, Кочмар, Слон, Билет, Гратис, Сокол, Тон, Делфин, Екипаж, Балкан. То е твърде родно – това съчетание между бедняшката гордост на момчето от софийския краен квартал "Банишора" и воинското българско честолюбие. Изобщо, когато забравя да се прави на ортодоксален партиец, авторът звучи вълнуващо (вж. с. 41-44 по темата "Незабравимо време").

Подир хубавото есе "Колибите и момчето" с неговите картини, образи, размишления – така човешки, така по български приглушени и жизнелюбиво тъжни, иде трета дежурна за партийната есеистика тема (освен партизаните и зидарския епос): сраженията с еснафа, т.е. заклеймяването на саможивия, ограничен в семейния си бит българин. В това есе блести отвратително назидателният тон, с който най-човешкият стремеж се обявява за гнусна ерес (цит.съч., с. 87-95, "Писмо до познати"). Поне пет белега на казионната публицистика виждам тук образцово приложени…

1) Тенденциозност... "Вие", т.е. враговете, саботьорите, провокаторите, буржоата, еснафите; и "ние", т.е. мъжествените, достойните, най-верните синове и дъщери, всеотдайните, накратко казано – праведните. Всъщност, това, дето е известно като "образ на врага", служи да открием каква ценност за човешкия род бил партаецът;

2) Лицемерие, представено като сърцераздирателна тревога, а в действителност – начин да се подмени вълнението за ставащото тук и сега. Това е тревога за катаклизми зад поля и моря, показно изразена, нашепваща: партаецът не спи, той будува, той е живата съвест на епохата. И това – за да се прикрие мижитурството, раболепниченето именно сред тая категория "хубави хора";

3) Липса на елементарно възпитание (нещо, което отбелязах вече и при други двама автори с подобен "натюрел": пловдивчанинът Лазар Мастагарков и негово преподобие сливенският тънък ценител на Достоевски и Хемингуеевите кокошки г-н Атанас Славов - приятел на оня митичен кебапчия с тиган № 8). Култова фразичка на Невежеството: "Сигурно съм груб, но съм точен" – любува си се сам Стефан Продев в есето "Разказът на палача". С таквоз качество аслъ как да не се гордееш!

4) Опростителство... "Не знам защо (бел.м., Г. Б. – след като му разправил приятелят каква виличка смята да си построи) мислех нещо тъжно". И малко по-нататък: "Застанал под отровната й гъба (бел.м. – на китайската атомна бомба, представете си!), еснафът мечтаеше". Е, това е отвращение от "еснафския" стремеж към уют и лично щастие. Виж, взривяването на съветските атомни бомби мина като триумф на борбата за... мир.

5) Празнословие... Ето самите "бисери": "конфликтите на епохата", "червено петно върху ризата на Пирея", "удари на набат" (бел.м. – буквално преведено от руски би трябвало да се чете "удари на тревожни удари върху камбана при бедствие"; още един полуграмотен рабфаковец подир г-н Атанас Славов с неговия руски език.), "вие не обичате да се тревожите", "никой от вас не обича бурите", "вас ви е страх", "вие не сте личности", "вие отдавна сте престанали да възприемате света като гражданин", "имате вили, но нямате идеи и подвизи, вашите зъби растат за сметка на сърцата ви", "вие така много обичате да консумирате. Вие сте хищници", "вашето лекомислие и вашата безотговорност са неограничени" и т.н. Излезте днес на улицата с тез фразички, и ще ви вземат за педал... Ей тъй педерастки говореше на българина водещият сред партийните публицисти на комунистическата пропаганда дисидентът Стефан Продев, знамето на т.нар. "инакомислещи", главният редактор на вестник с показателното име "Култура", вестикът - флагман на партийната представа за цивилизованост.

Две от задевките ме карат да си мисля, че – атакувайки "еснафа" (удобното сламено чучело за мнозина провинциални бойки пойети от типа г-жа Франческа, както и за да се упражняват партийните евнуси), "елегантният публицист" е правил в далечната 1987-ма портрет на типичния партаец, пожертвал младежките си блянове полуграмотен зомби, за да се устрои извън морала. Две фразички бият определено в тая посока. Ето ги.

"Няма нищо по-забавно и по-мъчително от вашите усилия да изглеждате културни" – едната; и втората – "Трябва да ви се признае умението да компилирате, да създавате фасади".

Въпреки тая жалка истина – както пише есеистът Продев – поради "големите бели полета, легнали по пътя на вашето (т.е. тяхното, на партийците от "връо") знание", поради "пропасти в школската ви (разбирай – в школската им!) култура" стигаше се до куриоза "светилото" да се забърка във витийното слово, па да хване да го допълня с оригинални свои разяснения, от които зевзеците гребяха с пълни шепи за т.нар. политически вицове.

На живо, in live представен, фамозният Тодор Живков например по националната телевизия обяви Индия за бисер в короната на американския империализъм. Или... известният му лаф при откриването на Ботевградския завод за полупроводници: "Тая година за полупроводници, па догодина, живот и здраве, и за цели жици!"

Лапсусите на Батето бледнеят пред гениалните тъпотии на първия човек в "славната" БКП. "Батето", "Тато", ей го появи се и във футбола па "Чичовото"... България за тях си е една бащиния и те се разпореждат из нея, както им скимне.

Следва

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Имам моя си хипотеза, че есеистът Стефан Продев си служи с "еснафа" както с бостанско плашило, за да огласи истини за висшия ешелон във властта - за ония, изгубили нравствени позиции нейде от седемдесетте години на века не само сред своите съпартийци, но и сред мекеретата-интелектуалци, които ги обслужваха, създавайки им лице като за пред външния свят и пред младите неопитни поколения българи.

Пловдив, 30 септември 2006 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: