Порто Фино ІІ

"...а не ни е никак подобаващо,
а не ни е и никак присъщо;
виж - остаряваме,
а сме безумно млади в духа си..."

Вместо отговор, драга Libra!

ЕНЕРГИЯ

В памет на поета Михаил Берберов

За правдата говорехме с Поета. Това
бе разговор съвсем не поетичен
между
Идеята
и
Съвестта. Трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично.

За правдата говорехме. Бе разговор
нелицеприятен. Но виждах как
тачанките браздят жестоки бръчки,
как ни заливат полкове червенознаменни,
как в ъгълчето -
там, където зазорява погледът,
красиво-злобни светкавици просветкат.

За правдата... За нея си говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.

Гневеше се Поетът; аз го слушах.
Злобеех аз и той не искаше да чува.
И сплетоха се във едно кълбо две злоби
във името на Революцията,
дявол да я вземе...

...Сега, когато пепелта на дните
засипва оня ден, оная маса,
сега - облакътен на вечерта във Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
във центъра на нашата Тракийска и световна
низина,
надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола
на хоризонта, плесенясал от обяснения,
от покаяния е сладки лъжи за Демокрацията.

Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло
и сърцето само отива,
за да хлопа по вратите,
по прозорците и по стените,
търсейки Човека. Винаги...

tisss

_____________________________
_{* От сб. "Кардиф", изд. 1998 г., с. 41-42.}

Екстри: