"...а не ни е никак подобаващо, а не ни е и никак присъщо; виж - остаряваме, а сме безумно млади в духа си..."
Вместо отговор, драга Libra!
ЕНЕРГИЯ
В памет на поета Михаил Берберов
За правдата говорехме с Поета. Това бе разговор съвсем не поетичен между Идеята и Съвестта. Трещяха пушечните изстрели не тъй парадно, не тъй площадно празнично.
За правдата говорехме. Бе разговор нелицеприятен. Но виждах как тачанките браздят жестоки бръчки, как ни заливат полкове червенознаменни, как в ъгълчето - там, където зазорява погледът, красиво-злобни светкавици просветкат.
За правдата... За нея си говорехме като деца, за миг изгубили най-скъпото.
Гневеше се Поетът; аз го слушах. Злобеех аз и той не искаше да чува. И сплетоха се във едно кълбо две злоби във името на Революцията, дявол да я вземе...
...Сега, когато пепелта на дните засипва оня ден, оная маса, сега - облакътен на вечерта във Пловдив, в дома на един от нейните художници, във центъра на нашата Тракийска и световна низина, надничайки сам иззад рамото си, обръщам шапката широкопола на хоризонта, плесенясал от обяснения, от покаяния е сладки лъжи за Демокрацията.
Разкошна звездна вечер ми нашепва нещо мило, нещо топло и сърцето само отива, за да хлопа по вратите, по прозорците и по стените, търсейки Човека. Винаги...
tisss  _____________________________ * От сб. "Кардиф", изд. 1998 г., с. 41-42.
|