Въведение ІІ

Въпреки тия политически и други присъствия, частите от Въведение ІІ блестят, къде повече, къде по-малко не в някаква си политическа обагреност. Блестят с онази неподправеност, която не спестява на читателя - лицемерието, пошлостта, омразата, любовта, грандоманството и мирогледа на отделния българин бленуващ по така наречената Западна цивилизация. Тоя българин дето се е поевропейчил, туряйки ръка на традициите си. От пиедестала на някоя политическа партийка, нашите управници със завидна лекота и без угризения унищожиха и малкото останало ...
Народното ни раболепие и невежество спомогна тия самозвани демократи в техния идеализъм, а ние достопочтенно заехме мястото си в редиците на пригласящите черковния хор. Така лишени от всякакви наши ценности и идеали се отправяме към Европата за да прегърнем нечии чужди. А написаното от Вас драги tisss, придобива в очите на същите тия политагитатори, политическо пристрастие, себелюбие, омерзение и не знам какво още. Истината не е угодна никому.

1 Коринтяни 13:4-7. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Благодаря Ви!

---

--------------------
http://pehliova.wordpress.com/

Екстри: