Въведение ІІ

"Аз съм истински пролетарий... През 1929 г. станах член на Демократическата партия, понеже искрено смятах, че тя е прогресивна и левичарска партия. Поради своите силно проявени леви тенденции още в 1930 г. на конгреса водих остри пререкания с ръководството на партията.

...Изпаднал в пълна мизерия и безизходно положение, това ме принуди да се възползвам от някои лични връзки, за да бъда назначен за кмет... В град Банско се свързах с редица комунисти – Михаил Ковачев, Димитър Зайков, Ламби Данаилов и др. – и доколкото можах, работех за народа... Тази моя деятелност не можеше да бъде скрита и след една проверка аз бях предложен за уволнение за сътрудничество с комунистите.

...По инициатива на Михаил Ковачев и др. бяха събрани хиляди подписи за моето възвръщане. И аз бях възстановен на служба и преместен за кмет в село Добринище, а после и в Бачково.

...При възстановяването на Демократическата партия през 1945 година влезнах в нейните редици с искрено намерение да бъда полезен на новата отечественофронтовска власт и да работя за приобщаването ни към ОФ. Бях избран от младежите демократи да водя преговори с комунистическата партия за пълно приобщаване към властта. На тази плоскост нашият съпартиен другар Христо Данаилов ни заяви, че въпросът бил вече уреден, че на младите демократи ще се даде възможност да бъдат кандидати за народни представители и ще ни се окаже съдействие да можем да проявим по места своите разбирания за сътрудничество с Народната власт.

Така аз се кандидатирах в Кюстендилска околия, мимо нареждането на Централното бюро на партията (Демократическата партия – бел.м., Г. Б.) и влезнах във връзка с Никола Стойков – Руски. Получих от него нужното съдействие, за да мога да се боря против кандидатите на Земеделския съюз "Никола Петков" и Демократическата партия, ако друг такъв се кандидатира... Това обаче стана причина да бъда наказан и изключен от Бюрото на Софийската градска организаци на ДП."

София, 20.VІ.1951 г. Подпис: Борис Кюркчиев*

("Фалшивите пророци") СТЕФАН САВОВ (1.)

06.01.2000. Тук, на две крачки от блока, мил патриотин си кръстил не зле подреденото заведение "Бългериън ъмбрела", изписано с кирилски букви и диктисал трикольора отгоре... Какъв е тоз нашенски тертип да се гордеем с онова, с което светът ни бъзика под опашката!? "Българският чадър" е алегория от страна на цивилизования свят за издевателство над личността. Напомня ми тоз мил комшия онова ахмашко "Булгар! Булга-а-р!" – което долита из една виенска баня от края на ХІХ век и се носи през десетилетията чак до наши дни, придружено от разкрачена стойка, високомерно изражение и героически удари по влакнеста мъжка гръд.

За таквиз случаи е старата ни поговорка "Те го плюят, то вика: роса ме вали".

08.01.2000. Съзнавам, че е лесно отстрани да съдиш когото и да било; трудното е да разбереш отсрещния, да вникнеш в логиката и обстоятелствата на неговия опит. И понеже съдбата, убеден съм, до голяма степен е последица от характера - да разбереш някого, ще рече: да му простиш за сторената гадост. От личен опит съм стигнал до извода, че малцина са злостните, отявлените, непоправимите грешници; повечето ни грехове са резултат било от стеснен кръгозор, криворазбран интерес, стремеж за бърза изгода, било от зле стекли се обстоятелства.

Давани са и се дават разни рецепти за успех, за лично щастие. Не вярвам в стандартни препоръки, то е въпрос на личен избор... ама богатство, власт, слава, успехи често не се покриват с щастлив личен живот. Тогаз какво остава! Остава да приемем, че нищо в тоя живот даром се не дава, за всичко се плаща - и ако не веднага, то след време, според максима, която тия дни чух: "И колкото по-късно, толкова по-мръсно!" Отнася се до изплащане на лихви зарад натворени гадости. Спечеля ли нещо, би следвало тозчас да се запитам: От какво, в резултат на печалбата, съм се лишил, какво оттук-насетне безвъзвратно съм изгубил...

Хубаво е да си победител. Хубаво и славно. Хубаво е чувството, че си ти правият. За разлика от мнозина "праведници" обаче смятам, че едно от най-чудесните ни качества е да попадаме в плен на малки смешни илюзии, направо казано – лекичко да се мамим. Само си представете каква световна скука би настанала, ако до един бяхме застраховани от подлостта, лъжата, кражбата. Щяхме да си живеем като ангели небесни в духовна леност и печал. Моята оптимистична лична философия гласи: Злото, предизвиквайки съпротивителните ни сили, е повод човечеството (или нацията) да се придвижва напред.

10.01.2000. Подир разговора вчера с Емил Калъчев и Исак Бехар си мисля - може да изглежда непоследователно от моя страна след вече изреченото за вестника на Тодор Биков**, но съм убеден: "Арт-клубчето" стои по-горе, по-духовно от задръстения с търговска, политическа и всякаква информация отлично подреден и яко печелещ вестник "Марица". Вестник "Марица" го почнаха с червени пари, перифразирам известен израз – пръкна се пловдивската "Марица" изпод шинела на вестник "Работническо дело", от канцелариите на бившата БКП. Докато "Арт-клуб" излиза със средства, заделяни от семейството на г-н Биков, и самото му присъствие на това вестниче сред интелигенцията е чист идеализъм, понеже приходите от продажбата и рекламките едва покриват разходите за печат. С великите си заблуди и слабости "Арт-клубчето" ми е далеч по-симпатично.

Не противопоставям; всеки от двата вестника си е отвоювал място в местния провинциален пейзаж, но – струва ми се – единият от тях никога не би се превърнал в казионен орган, свято следващ канона на стереотипните партийни издания. Пред студенокръвния технолог на бизнеса и пропагандата предпочитам пообъркания вдъхновен, та дори смешен, и все пак искрен... многознайко.

12.01.2000. Завчера, 9 януари, в един и същи ден - кажи-речи, в един и същи час си отиват от света три особени личности в националния роден пейзаж: политикът Стефан Савов, вечно неудобният критик на властващите Илия Минев и човекът на изкуството, дългогодишен режисьор в националната телевизия Неделчо Чернев.

Стефан Савов е роден през 1924-та в семейството на бившия министър Димитър Савов, известен с това, че внесъл за царската армия остаряло въоръжение от модернизиращата се хитлерова Германия. Стефан Савов – когото в Демократическата партия през парадния вход въведе г-н Борис Кюркчиев, същият Кюркчиев, самопровъзгласил се през 1990-та за председател и чрез подправени протоколи със задна дата обявен за пръв възстановител на една от старите достолепни партии след Десети ноември. Стефан Савов – който у нас остана загадка как по едно и също време хем е интерниран от комунистите, ограбен от т.нар. Народна власт, та яде - както твърди - с турците "екмек", хем не пропуска ни един семестър при следването си, и то не какво да е, а право, в Софийския университет... Стефан Савов, когото агентът на ОФ в младежката организация на Демократическата партия от 1946-та, според собственоръчно писаната си биография от 1951-ва, постави начело за председател, преди да се оттегли в сянка като "почетен председател" на сегашната т.нар. Демократическа партия***.

Стефан Савов - който в изборите за Велико народно събрание се представяше из софийските улици с луксозен цветен афиш като внук на Ботев четник... Стефан Савов – преводач от испански, бивш председател на Съюза на преводачите в България по Т. Живково време... Стефан Савов - който с уклончиви обещания и ловки маневри успя да елиминира двете многобройни организации на същата партия, да разбие ядрата им, като изпратените контактьори за обединение привлече на своя страна, осигурявайки им място във властта и в парламента...

Стефан Савов - който бе сред инициаторите на т.нар. "гладна стачка на 39-те" – депутати, напуснали заседанията на ВНС в знак на протест срещу проекта за нова Конституция на Република България... Стефан Савов - който като председател на следващото Народно събрание се яви инициатор за реституирането преди масовата приватизация, т.е. облагодетелствува тъничката прослойка потомци на бившата едра буржоазия. Стефан Савов - който се явяваше именно в тоя период, когато бе най-важният човек в Народното събрание, главен... гарант (???) за приложението на същата конституция, която така пламенно отричаше... Един умен въжеиграч в политиката.

Видях го отблизо. Есента на 1990-та бе дошъл да говорим тук, в Пловдив. Срещнахме се в салона на бившето кино "Балкан", а после вкупом излязохме отпред, на слънчице да се погреем. Здрависваше се с нас, членовете на действително първата и най-добре организирана сред мижави партийки в СДС Демократическа партия – с развити, жизнени структури из цялата страна, с активна софийска организация, съставена от потомствени демократи и членове на фамилиите на някогашните лидери Малинов, Мушанови, д-р Дренкови, Каравелови. Издавахме партийния вестник ("Демократическо ЗНАМЕ"), чийто тираж от 25 хиляди екземпляра изчезваше като бистра вода сред зажаднялата за промени огромна аудитория. Имахме абонати и разпространители, кореспонденти и сътрудници из цялата страна, в градовете Русе, Бургас, Стара Загора, София, Варна, Карлово, Пазарджик, Хасково, Видин, Толбухин, Сандански. Обаждаха ни се българи емигранти от всички краища на света: от Италия, от Щатите, от Великобритания, от Русия... от Африканския континет, от Австралия.

Та здрависах се и аз с тоя господин. Понеже приказваше ей така: "Виждам ви, че сте млади, изпълнени с желание и идеи. Пък аз съм вече стар, уморен човек. Бъдещето е пред вас. Смятам вече да се оттегля от политиката". Бил е 65-66-годишен, не тъй стар за политик и лидер, види се, но що му е било онова театро, що са му били онез задушевни бащински нотки в гласа, не мога да намеря човеколюбив отговор. Ей такива ги диплеше тоя човек с достолепна осанка: "Ще се обединим. Няма пречки за това. Демократическата партия отново ще бъде една от големите партии в демократична България"... Остави впечатление, че обединението е въпрос на технически подробности само, а сетне се оказа, че именно той бил най-сериозното, най-върлото препятствие да се изгради многочислена, влиятелна национална политическа организация. Думите едно казват, делата му – точно обратното.

"Родолюбивата" му дейност като председател на Народното събрание от 8.ХІ.1991. до 17.ІХ.1992. се свързва с бързането да се върнат първо имотите на едрите собственици, известни сред народа с противното име "реститутки" (близко по звучене до "проститутки") – деца, внуци, наследници на някогашни далавераджии от военните най-гладни години за България, докато три милиона български селяни и наследниците им осем-девет години продължиха да чакат връщането на дребните си нивици, гледаха с насълзени очи как бащинията им пустее, буренясва или се разпределя като собственост на мутрести бабаити и подставени лица на новите властници. И Отечеството се превърна в пустиня.

Земята престана да ражда. Плъзнаха цигански банди по полето да грабят и малкото, засято от българина. Унищожено, разпиляно, разграбено бе всичко, съградено с потта и кръвта на милиони обикновени българи... То бе последица от дейността и на тоя кумир на заслепените от "слободията", която съзнателно бе допусната във всички сфери на обществения живот в България. Оттам тръгна и анархията в морала, във възпитанието на децата, в пренебрежителното отношение към пенсионерите. От народ тръгнаха да ни обръщат на стадо избиратели, на електорат.

Следва

____________________________________________________________
_{* Част от изповед, писана собственоръчно от човека, въвел Стефан Савов в политиката. Предците на г-н Савов по родова традиция са членове на Народняшката партия, върл противник на някогашната, истинската Демократическа партия с лидери Петко Каравелов, Александър Малинов, Никола Мушанов. По подробно тая автобиография е представена в бр. 1 на вестник "Демократическо ЗНАМЕ" от 19 май 1990 година, с. 5.

** Вж. есето "Здравите сили" (постинга от 05.06.2006. в темата "Въведение".

*** За тая трансформация от първостепенна опозиционна спрямо комунистите партия в СДС първият, действително демократично избран и с огромно мнозинство, председател на възобновената Демократическа партия г-н Илия Кожухаров би могъл много повече да каже.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: