Цитат:

---

В най-обикновен разговор между другото чувам: "Как си обясняваш, че човек от моя ранг е почитател на Иван Костов?" И малко след това, явно усетил какво е изтърсил, човекът срещу мене притеснен се усмихва:"Майтап бе, казах го на шега".

За каквато и кауза да настоява, мине ли към тоя тон на просташкото "Ти знаеш ли кой съм аз!" – не виждам как който и да е... би удържал успех другаде освен пред хора с робска психика. За костовизма назлобяването е гориво. Един и два пъти ли г-н Костов говореше извисоко към "тоя народ". Почна се от "алчните бабички на припек" – като че случайно изтървана реплика към пенсионерите с мизерните им пенсии, за да се стигне до обвинението, че българският избирател е недорасъл, невеж и недостоен да го оцени. В нормално демократично общество след подобна изцепка въпросният лидер просто го изнасят с упокойни песнопения и траурна духова музика от политическата сцена.

Таз ярка грандомания не е новост за нашата нация. Преди Иван Костов по същия начин с нас общуваха временно гастролиращи примабалерини като Жорж Ганчев, Жан Виденов и две дузини вече минали в запаса ерзац-политици. Поначало грандоманията е заета от аксесоарите на болшевизма, фашизма и нацизма в политическия театър. Комунистите в БСП са по-прозорливи от политагитаторите за немощния откъм политически послания Неделчо Беронов. Кресливото поведение в общественото пространство спори с основния постулат на демокрацията: правото на човека да има свое мнение. Хвалят своето толкоз противно, колкото противно се зъбят срещу всички, които просто не са с тях.

Пловдив, 1 октомври 2006 година

tisss

Понеже става дума за моята персона бих си позволил да кажа две думи:
Всяка личност е безкрайно ценна - дори и в случаите, в които е склонна сама да подценява себе си (например като бясно ненавижда "актуалния враг за момента": Иван Костов и митичните "костовисти", олицетворението на злото според така благонравния г-н Тисс).
Комунизъм е да правиш така, че да унижаваш другия човек и да го обръщаш във враг, приписвайки му всички злини на този свят.
Нормалното човешко поведение е да уважаваш опонента и суверенното му право на различие.
Така че приказките на лицемерно благонравния г-н Тисс струват колкото ланшния сняг. Комунистическото му сърце движи перото му във всички метаморфози на това така показно "очищение" на споменатото лице от комунизма (имам предвид ето тези "записки"), което той прави пред цялата четяща общност.
Виждате, че той все "громи", "воюва", "изобличава", "жигосва" тези, които са "врагове", именно показва същността си на най-правоверен комунист.
Ето защо явно е вярно, че бивш комунист просто няма, както няма и бивш негър...

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/

Екстри: