Въведение ІІ

"Аз смятам, че интересът към нашата партия се увеличава непрестанно и това, бих казал, е съвсем естествено. Преди всичко Демократическата партия има една чудесна история. Нейни водачи, основатели са Петко Рачов Славейков, Петко Каравелов. Освен това водачи са Александър Малинов, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев. Това са хора, оставили дълбоки следи в България. И самата Демократическа партия има много богата история

...Бих казал, като една огромна опасност за демокрацията е роенето на партиите. И друго още – нещо, което Алеко Константинов, член на нашата партия, го хваща много ясно в "Бай Ганьо" - хвърлянето на кал, очернянето на водачите. Това е системно явление в България. Просто да се хвърля кал и водачът по този начин - лидерът на партията, да бъде представен пред публиката като една нищожна личност, свален – неговият престиж..."

Стефан Савов в предаването "Всяка неделя" на БНТ от 30.ХІІ.1990 г.*

("Фалшивите пророци") СТЕФАН САВОВ (2.)

_{Продължение от 12.01.}

Стефан Савов... Типичен представител, може би образец за това, какво представлява политическата каста, която сякаш никога не е преставала да ни управлява. Чий интерес обслужваше дейността му, талантът му, високата му интелигентност на роден политик? Толкова сбъркани ли сме като народ, та именно тоя човек го изпратиха с държавни почести в отвъдното?! А може би бъркам, може би той наистина е голяма фигура в днешна България?

Вторият – Илия Минев. От град Септември. 82-годишен. Оглушал. Почти ослепял в последните си месеци... Изнесоха трупа му от софийското старопиталище, поповете отслужиха заупокойна молитва за многострадалната му душа пред тесен кръг негови съмишленици и го погребаха. Почти трийсет години тоя човек е разкарван по арести, следствени отделения, концлагери, затвори. Чул смъртната си присъда. Лежал нощем в килията на "Смъртните" в очакване на екзекуцията... Как оцелява до тая възраст сам си знае. Не им беше удобен на властващите обновени, напудрени и дезодорирани "демократи", ай как не им беше удобен!

Илия Минев – основателят на първото в България, още от Т. Живково време, Дружество за защита правата на човека. Илия Минев – основателят на първата организация "Подкрепа"... Есхилов образ на непреклонение, на съпротивяващо се и скромно в гордостта си достойнство! За мен - пример, кумир, бих казал.

Последният от тримата – Неделчо Чернев... И той се спомина в преклонна възраст. Нему дължим телевизионните сериали, които караха отрудена България да коментира миналото и настоящето си с взискателност и уважение към самата себе си ("Капитан Петко Войвода", "На всеки километър", "Дом за нашите деца"). Творец от екстракласа, пример за човек на изкуството, за опъната до скъсване струна, вибрираща от лекия полъх на всеобщото наше българско отчаяние, надежди, равносметки. Без показност, без резки жестове, ей тъй – делнично, човеколюбиво, като истински творец и стопанин. Не видях шареното вресливо ято "дисиденти", а актьори от театъра и неколцина писатели от по-възрастните.

Три неслучайни личности – три подхода към ставащото, към бита и събитията. Кой е най-добрият подход?... За егоиста – първият. За човека на честта – вторият. За плодоносния, изпълнен с труд живот – третият.

13.01.2000. Според секретен документ на ООН от 1995 година българският етнос бил обречен на изчезване. Чувам го снощи в коментар по радио "Свободна Европа", излъчваща или ретранслираща от Прага радиостанция с пари от бюджета на Конгреса на Световната суперсила. Дикторът тъй се изрази, буквално: "Няма какво да се лъжем: държавите се раждат, живеят и умират както хората". Беше шеф на екип за изследване на обществото. Приказваше уравновесено, безстрастно, умно. Съобщи, че според изследване на западни специалисти Българската държава през целия ХХ век е функционирала чрез външни заеми, т.е. забележимо българинът се е стремял да живее на кредит, да избегне колизиите на капиталистическия пазар, да ползва държавата като донор, да чака наготово и въобще, да върви по най-лекия път, ден за ден.

На реплика по телефона от възмутен слушател... господинът, издател на алманах за България през ХХ век, отвърна, че тия изводи не са негови, а цитира коментар въз основа на строг анализ върху статистическите данни. Слушателят така се бе аргументирал: "Не може народ, който произвежда два пъти повече храни и стоки, отколкото потребява, да е живял на чужд гръб. В България паразитират единствено циганите, с малки изключения", но интелигентният мъж от софийското студио на "Свободна Европа" се позова пак на статистиката. Дето се вика, пред фактите и боговете мълчат.

Любопитни детайли от изложението на тоя издател...

- Че България и Франция са две от трите държави, така да се каже, първи обособили идеята за общество на континента.

- Че българинът циклично влиза и излиза от европейското общество в протежение на цялата си история (Бел.м., Г. Б. – той имаше пред вид тринайсетте века от кан Аспарух насам, а си помислих за траките фриги или бриги, по-късно бълги, чиито потомци подир осемстотин години затварят кръга Близък Изток - Планините на Централна Азия - Волжската степ - Делтата на Дунава - Балкана и Родопите - Бяло море и Адриатика.).

- Че след като някога България и българите са били сред бащите на европейския манталитет (ІХ-Х век от Христа), сега едва ли не като просяци се стремим да се върнем в лоното на европейската цивилизация. И това е един от парадоксите ни като народ.

- Че изчезването ни не ще да е символично претопяване, разтваряне в други национални множества, а буквално казано - свиване, ограничаване на българите до екзотична малцинствена общност от три-четири десетки хиляди туземци, индианци, аборигени, по научному изречено и със съответния апломб – "ендемити"**, жалки останки от някогашна България, с която Европа се съобразявала. (Бел.м., Г. Б. - пък днес ни гризат и сърбомани измежду братята македонци).

15.01.2000. Току-що по "Euronews" обявиха, че в белградския хотел "Интернационал" бил убит Желко Ражнятович, т.нар. Аркан – един от символите на сръбския манталитет. Ричард Холбрук, пратеник на американския президент за особени поръчки в най-горещите точки на планетата (Близък Изток, Балканите и пр.), бе определил наперенкия трътляв хлебар като "убиец на свободна практика". Сърбите лудееха по хлебаря, ако се съди по белградските кресливи медии.

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Вчерашният ден бе последният може би дар от лятото. Живачният стълб на термометъра на сенчестото ми балконче се бе вдигнал до 32^оС, във вечерната задуха едвам се дишаше. Добре поне, че не пуснаха мъртвешка воня от Екарисажа тая нощ.

Влизаме в Европа, няма лабаво! Навъртели ми се около кайнака с тия ми ти милиони евро първо хората на г-н Ахмед Доган, с ония двама аслани: господинът с половикилограмовия златен ланец на китката и г-н министърът, дето в яда си зове българите гяури; после синовете, щерките и внуците на бившите управленци от "славната БКП"; айде и старите думбази отпреди "историческия Девети", т.нар. реститути, начело с г-н Негово величество, се наредиха и те край тавата с агнешките чревца и пържолите.

Остава само президент от партията Демократи за силна България, па... "Всичко Мара втасала!" и "Те ти, булка, Спасовден!" - работата опечена: на европейци замязваме. Като в оназ рекламка - "Събрахме се!" - дето кукувци я префасонираха на "Съдрахме се!" - цялата дружинка налице. И народът гледа. И народът весел... Празнични хора се вият по площадите след изборната победа на славната ДСБ. Президент от ДСБ, само то е кусур! - и влазяме с гордо вдигнати чела в цивилизования свят: "Булгар, Булга-а-аррр! Пу, машаллах!!!"

"Де де, европейци, ама не съвсем..." - би се усмихнал неловко, да беше жив Алеко.

Пловдив, 6 октомври 2006 година

tisss

_______________________________________________
_{* Вж. вестник "Демократическо ЗНАМЕ", бр. 18 от 12 януари 1991 г.

** Свойствени на дадена географска област.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: