"От теб, малка лъвице, тъй кървяха ми раните, че на, ето ме, хвърлих те на християните..."
Жак Превер, "Моя малка лъвице"
ЛЮБОВ В СТАРОТО ГРОБИЩЕ
Моя малка тигрице, леле как ме вълнуваш с тия щръкнали цици, с тия хищни целувки!
Колко чудно, не знаеш е това тук, с което всеки влюбен нехайно пада в плен на сърцето.
И мечтае, и страда, и кърви разлютено пред онез водопади от искрящо червено...
Колко кратко сме с тебе във плътска прегръдка! И отлита животът със крадливите стъпки
на отчаян безделник, който сам в тишината прекосява полето, за да легне в земята.
И над сладката нега, над трупа му след време други двама тук нежно ще се галят смутено.
...Но сега ми се радваш, гола - влюбена грееш и обръщат се в гроба мъртвите: да не гледат.
Пловдив, 12 октомври 2006 година
tisss
|