Крайпътен ресторант

"От няколко дена насам, ставам сутрин, правя си кафе с малко мляко и сядам пред компютъра с Вашата "Ася"..."

Отношението с читателя - в тоя случай! - ми е абсолютна мъгла, не съм го обмислял досега от позицията на автор. И не като екстра към сутрешното кафе, изкушавате ме да разкажа как минава един най-обикновен ден от низа, дето след по-малко от десет месеца ще закръгли 60 години от живота на простосмъртен, който (въпреки учтивите реверанси на г-жа Съдбата) досега не си е показвал носа извън България, а с малки изключения, може да се каже - и извън своя роден Пловдив...

...Тъй започнах вчера надвечер отговора си към Вас, драга Uma Rojo, но бях много уморен, много разочарован от вчерашния ден, в който - като връх на купа неприятности от целия ден - през последните два учебни часа (петия и шестия) "моите" десетокласници ми демонстрираха презрението си. Обидно, гочиво усещане, че съм излишен, ненужен досадник, който опитва да им говори за Шекспир и за раздвоението у Хамлет.

- Ха-ха-Хамлет! Кво ни интересува Вашият Хамлет, господине! И Вие смятате, че ще си губим времето да четем тая гадост???

Прекрасно е в днешното училище. Който не е бил учител в класна стая с двайсетина живи дяволчета, никога няма да разбере колко благородно, колко красиво и достойно е да си днес учител...

Обяснявам думата "отец": че всъщност носи смисъла на "духовен баща", а ми отръщат с реплика от "Шоуто на Слави", взета от скеча на посредствения актьор Красимир Рядков... И пак смях, и пак гавра с всичко, което някога... и не само за нас, а и за нашите родители и прадеди, е било с ореол обкръжено. Ай, какво весело поколение се задава!

Защо Ви занимавам с всичко това? Вероятно отговорът е простичкото: Ако сам не желаеш, и Христос да слезе от небесата, пак нищо няма да научиш. В тоя смисъл ми поднасяте дар, който може би сама не съзнавате колко ме обнадеждава в тоя момент. Да, преживяването на една чужда драма, усещането, че мъка засяда в гърдите, сълза напира в окото... е много човешко. Това значи: някаква си там чужда съдба, някаква чужда участ става част от Вашия личен свят. Толкова човешко нещо в нашия все по-нечовешки живот!

Бъдете здрава! Вие сте първият човек, който поглежда към тая история - "Ася" - с внимание и страшно много ме зарадвахте.

Пловдив, 18 октомври 2006 година

tisss

Екстри: