Аз съм малко по-голяма от "вашите десетокласници", но в не съвсем далечното минало едва ли съм се различавала много от тях. И дори да не съм го осъзнавала тогава, учителите ми по литература оставиха наи-дълбока следа в мен и сред мъглата от всички науки, с които ни занимаваха в гимназията, литературата е тази , която ме изгради като четящ, търсещ, мислещ, казващ човек. Но до тази истина време ми трябваше, за да стигна и някоя и друга житеиска буря. Така, че трудът Ви tisss, никак не е напразен. Една неотдавнашна, бивша десетокласничка ви го казва 
А Ася далеч не е притурка към кафето ми tisss. Съжалявам, ако така ви е прозвучало. Не съм от типа "вестник, кафе, цигара" за уплътняване на тази част от деня и сутришното кафе е една малка вселена за мен. Много моя си и много лична. А сега, там влезе да вълнува и Ася. Докосна.
Аз Ви чета tisss. Хубав и усмихнат ден Ви желая! 
П.П Тук, където живея учениците наричат учителите си на малки имена. Това съвсем не ги прави по-малки дяволи и понякога драскат грозни думи по оградите на учителите си...
--------------------
Трудна за отвличане.
Редактирано от Uma Rojo (18.10.2006 11:38)
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
