Четох предпоследната глава от Ася снощи към 3 през ноща след един изморителен ден и вечеря с приятели, която ми остави тягостен вкус на завършек. Вкус на неказани неща и блед фалш в отношенията. На сред вечерята ми се прииска да се изпаря, но продължих да се усмихвам и да бъбрам любезни слова. Куртоазия. Все се чудя на тая пълна с претенция дума при звука, на която утаика на неискреност и лепкава тягост се промъкват в ума и душата ми. И на театрални усмивки. А сме приятели уж.
Дочитам сега и...този куфар ми е в ума. И пияният странник от съседната маса. Не отдавна същите думи бяха в моята уста, изречени не в пияно състояние уж и не към случаен човек. Това неговото "ясно и звънко" не, така ме заслепи тогава, че поисках да бе ме излъгал.
Сега разбирам. Преболедувах го бързо. Вярно почти се изгубих внезапно ударена от това негово не, но бързо събрах разтворения си на показ куфар, изхвърлих някоя и друга поотесняла ми дреха от него и сега не го оставям без надзор по гарите на живота. Обаче това не трудно се изплъзва от устните ми още, летящо към не случаен човек. Глупава куртоазия и криворазбрана човечност. Добър учител имах, но уча се още...
Събуждаите се с ясни мисли и усмивка на дете tisss 
--------------------
Трудна за отвличане.
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
