НАШИЯТ ДЕН
На всеки, на когото омръзнаха 17 години лъжи!
Да запретнем ръкави, да вдигнем сметта,
да отсеем от пясъка на Историята
зрънцата злато.
Умно да се поучим,
да се посмеем от сърце. Да строшим
дръжката на метлата о гърба на
палачите,
слугите им да накажем
с мълчаливо презрение.
До блясък да излъскаме слънцето,
от мрачни облаци простора да изметем.
О, колко работа се отваря!
Но денят е хубав, утрото е чудесно
и сърцата ни пърхат
с крила на щастливи орли.
...А после - приседнали привечер
до сянката на мама, до снега,
паднал от кротката й
хилядолетна усмивка,
да си спомним,
човечество,
лудориите от далечното детство
и да поплачем от нежност,
че денят,
ах! -
нашият ден
си отива
и кълнове утрешни напират
върху нашите
задъхващи се от старост гърди.
tisss 
____________________________
* Из сб. "Кардиф", изд. 1998, с. 37-38.
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
