Въведение ІІ

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат...

Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. І, ст. 30-32.

("Случаят Глория") СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (1.)

23.05.2000. Дошла майката на някоя си Глория от ІV-д да се оплаква пред училищното ръководство, че няколко момиченца от V-е тормозели дъщеря й. Тия момиченца са мои ученички: Росица, Поля и Нина. Идва помощник-директорката да ми каже; обещах да разбера как стоят нещата. В четвъртък, 18 май, т.е. същия ден така и направих: в часа на класния имах темата, планувана по график – „Светът на любовта”, та свързах темата със „Случая Глория”.

Оказа се, майката на Глория настоявала, че не едрото й момиче притеснява моите три дребосъчковци, а – напротив – те го тормозят...

Това в четвъртък по обяд. Същия ден предпоследния час на следобедната смяна, като изслушах двайсетина от моите ученици, записах си прилежно предизвикателните, обидните фразички на Глория. Пропуснах нарочно край ушите си темата за грубиянските й действия; предложих на децата от моя клас да постъпят така, както съветва ап. Павел: вместо със зло, да отвърнат на насилието с обич.

Отначало не ме разбраха, казват: „Ама господине, тя ни рита, блъска ни с юмрук в гърба, пъди ни от училищната площадка, заплашва, че ще ни бие, обижда ни… а Вие казвате – с обич!” Протестират вече не момичетата, а възпълничко момче; допълват го и други две от момчетата. Цитирам им онова, което е есенцията, съдържа се в цялата глава ХІІІ на споменатото вече четиво от Библията. Накратко, с мои си думи преразказвам именно тая част от библейския текст.

(Гл. ХІІ, ст. 2 и нататък...) „И недейте се съобразява с тоя век (т.е. не постъпвайте, както постъпват днес мнозина, не отвръщайте със зло на злото; бел.м., Г. Б.)... Не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите... Духом бъдете пламенни... Благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете... Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри... Доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци... Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ". И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвие злото, но надвий злото с добро”*.

Предложих да обсъдят с близките у дома и с приятелите си, а следния ден, петък, 19 май, да ми съобщят какво са решили по следното предложение... Да съберем пари, да купим подходяща книга за добро поведение в обществото, кутия луксозни шоколадови бонбони, разкошен букет цветя и всичко това да бъде поднесено на въпросната Глория, чиято майка е обвинявала и заплашвала моите петокласнички. Майката – по думите на самата Глория – се заканвала, че Росица, Поля и Нина от моя V-е ще бъдат изхвърлени от училището, където работя осемнайсета година. Предложих, и децата бяха въодушевени от идеята – всички, с изключение на един: мрънкалото Петър, който отсече: "Мен това не ме засяга!" Останалите приеха да обсъдят с близките си как да постъпим.

На другия ден, петък, след урока по български в края на третия учебен час, без да ги питам, без да подканям, показаха ми събраните пари; и аз дадох. Две момичета изтърчаха до училищната книжарничка на първия етаж да купят книга за добро държание - с книжаря и неговата съпруга били вече обсъдили коя да е книгата; други две отидоха да купят кутията с бонбони, а като би звънеца, три момчета хукнаха към пазарчето за цветя. "Какви да са цветята?" – питат; предложих рози да бъдат. "А какъв цвят да са розите?" – казвам: червени. "Защо! – чудят се. – Червеното е цветът на любовта?" Да – кимам, - точно, каквото правите за Глория в тоя момент, го правите с любов. А те: "Но господине, тя няма да го приеме, както го мислим!" ...И им казвам: Как ще го приеме си е неин проблем, нейно право; вие не искате нещо лошо, правите го с любов към Глория; това е вашият избор; а какво щяла да помисли Глория, си е нейна работа.

Обсъждахме в кратките минути на междучасието дали да е надписана книгата, какво да напишем, кой да го напише. Решиха, че най-добре е: На „възпитаната” Глория – с обич! От учениците на V-е... и който желае, да се подпише.

Виждах ги окрилени, вдъхновени от „странната идея” – нещо нечувано за нашите си, български, условия и манталитет: на грубостта, на издевателството да отвърнат по неприсъщ за българина красив, благороден начин. Всичко това стана в последните пет-десет минути от третия учебен час и в първите десетина минути от голямото междучасие. Еуфория ги бе обзела, включително и мене. Мека наглед, ала неотсъпчива сила всички ни бе обладала.

И ето ги моите пилета – възбудени се скупчиха около мене:"Господине, що не дойдете с нас?!" Казвам: по-добре сами, няма да съм вечно около вас; не сте малки; тоя урок ви е за цял живот как да постъпвате в такива случаи; важно е от името на вас, оскърбените, да се чуе, че нямате лоши мисли към Глория, че не само трите нахокани момичета, но и целият V-е поднася тия малки подаръци в знак на обич.

Между другото, Росито е отговорник и председател на класа, Поля – отговорник за бележниците; избрали са ги съучениците им в началото на учебната година, тъй че две от трите набедени момичета имат авторитет в класа. Глория тях нарекла „курви”; към тях били заканите на майката, че ще ги изхвърли от училището като мръсни парцали.

Ирина, може би най-миловидното момиче от класа, поднесла даровете в присъствието на повечето ученици от двата класа, ІV-д и V-е. Става това в последните минути на голямото междучасие в петък. Ето какво рекла Ирина към озадачената Глория, която стърчи с десетина сантиметра над съучениците си, а и над моите петокласници - просто едро, рано развило се момиче... Та дребничката Ирина се обръща към същата тая Глория със звънливия си глас: "Глория! Поднасяме ти тия неща в знак на обич и приятелски чувства".

Тичат при мен възбудени; очите им искрят от възмущение... Бонбоните обдарената си ги натъпкала в устата. Букетът рози със замах изхвърлила през прозореца на класната стая, а посвещението от V-е чела на глас с омазана от шоколад препълнена уста, усмихната победоносно.

Това – в петък. В понеделник идвам на училище преди дванайсет, понеже правехме репетиция за предстоящия Празник на писмеността и културата. Към 12,30 се появила майката на Глория; дошла да се, че е крайно обидена и ще премести дъщеря си в друго училище, навсякъде из града ще разказва как подло са се отнесли към дъщеря й. Училищното ръководство натоварва педагогическия съветник да изясни случилото се. В присъствието на разгневената майка и с нейно участие госпожата педагогически съветник провежда поединично разпит с петнайсетина деца от моя клас; още не знам, че се води разследване. Като ме вижда в училищната библиотека, ето какво ми казва госпожата педагогически съветник... Моите ученици ме подвели. Предоверил съм им се. Никакви гадни реплики от сорта на "педерасти" и "курви" не е имало, нито заплахи към Росица, Поля и Нина, че ще бъдат пребити от бой. Допуснал съм сериозна грешка. Станалото е подигравка над Глория, гавра над личното й достойнство. Уронен е престижът на училището: "Е, как да имаме авторитет, драги! Как да ни уважават хората!" – така завърши словото.

Една от ученичките, с която разговаряли госпожа "следователката" и ядосаната майка на Глория – притеснителната, слабичка и болнава Илияна от V-е, идва при мен - и всъщност едва от Ирина научавам какво се върши зад гърба ми: "Господине!... Пък те ми казаха, че аз лъжа. Гадостите на Глория не били от нейния речник. Тя била възпитана и отлична ученичка".

Мнението на г-жа психоложката: Росица и Поля се държат със самочувствие, "вирят глава", че те са правите. Е, как съм допуснал това да се случи?! Доколкото разбирам, упрекът иде откъм майката на Глория. Това вирене на глава се схваща като повод да се раздухва епизод, който – според упрека от страна на майката на Глория – иначе би бил отминат с мълчание, случаят би бил приключен. Нямаше да има последствия. Така се изразила майката на Глория пред самата Глория.

Следва
________________________
_{* Библия, изд. 1983, с. 1400-1401.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: