Въведение ІІ

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат...

Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. І, ст. 30-32.

("Случаят Глория") СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (4.)

31.05.2000. Днес за първи път ще видя това чудо, майката г-жа Бутова. Среща в инспектората. Разговорът между двамата инспектори, Емилия Бутова-Вутова, шефката на училището, г-жа училищната психоложка и моя милост в качеството на класен ръководител на „лошия V-е клас”. Предния ден шефката ми съобщава, че нито тя, нито аз сме длъжни да участваме в тая среща, казва, че се колебае дали да отиде. Настоявам, че по-добре е да присъстваме на разговора.

Към тая среща с Бутова и двамата инспектори подхождам като към място, където ще блесне истината, ще стане ясно на какъв психически натиск са подложени учениците от моя V-е клас само заради амбицията на една любяща майка да оневини на всякаква цена грубото поведение на дъщеричката си. Сега, когато записвам това, е един след полунощ. Вече е 1 юни – Ден на детето. Намирам, че съм говорил с глухи и слепи. Съжалявам, че уговарях шефката на училището колко важно е да присъстваме на тоя разговор в инспектората. За себе си обаче, смятам, не съм сбъркал: трябваше да изпитам до дъно еуфорията на наглостта. Безочие в толкова чист вид не се среща всеки ден, а мен тая наглост живо ме интересува. Не съм човекът, който ще пропусне идеален за професионалния наблюдател шанс: очи в очи да се срещна с наглостта.

Наглост ли?! Що пък „наглост”?... Ето защо.

1. Двамата инспектори бяха подчертано благосклонни към Бутова-Вутова. Нейните аргументи чуваха, аргументите на директорката на училището не чуваха. Дразнеше се мъжът, че говорела за административни наредби и инструкции, наблягаше, че била длъжна преди всичко да прояви човещина... Доста ефектно се палеше тоя господинчо, чието име тук съзнателно пропускам. Но към инспекторката Заркова не бих проявил снизходителност. И господинът, и възрастната Заркова все се поставяха в ролята на майката, подчертаваха, че като родители биха действали по същия начин… Когато напомних, че в това училище са хиляда и двеста деца и наистина "жалко за човеколюбието", но се налага да се спазват правилата, това не им направи впечатление.

2. Като видя, че си драскам нещо върху листа пред мен, Заркова надигна задника си иззад бюрото, дойде и ми размаха пръст под носа: „Много моля да не записвате какво си говорим тук. Не желая утре да си видя преиначени думите в някой вестник!” До тоя момент не бях отварял уста; вероятно й бе известно кой съм*, че не съм само даскал от подведомствения й вилает. За да я успокоя, казах, че виждам съмишленици у тук събралите се, и особено в лицето на двамата инспектори, тъй че да не се притеснява, но тя отново настоя, разгневи се, зачерви се, с кавгаджийски глас заяви, че ако настоявам да водя записки, ще се наложи да напусна кабинета й.

3. Показаха ни от разстояние жалбата на г-жа Бутова-Вутова, па си я прибраха. Никой не си направи труда да ни предостави копие, макар разговорът детайлно да се водеше именно по тая, отправена с копие до г-н Министъра (Веселин Методиев) жалба. Между другото, Бутова-Вутова се оказа красива, чаровна сравнително млада жена. В лице и маниери пред мен се бе разположила с превъзходно самочувствие и в целия си блясък българска версия на американската киноактриса Сюзън Сарандън в цялата си женственост и чар. Боже, помислих си, и тая жена страда, че категорично съм отказал да разговарям с нея?!!!

4. Със съдействието на Йоана Георгиева поради не знам каква причина от нейна страна инспекторите и Бутова се опитваха логично някак да обосноват тезата си, че двадесет и шест петокласници лъжат, докато изреченото от Глория е вярно, тъй като майката на Глория твърди: „Дъщеря ми не лъже, понеже е кротко, добре възпитано и добро дете”.

5. Не обърнаха внимание, че привикваните в директорския кабинет осем петокласници са били поставени в стресова ситуация: поединично от триумвират „следователи” подложени на кръстосан разпит. Това става във вторник, 30 май, зад гърба ми, подир шестия учебен час на следобедната смяна. С „възпитаното и добро дете Глория” провели разговор в присъствието на класната на ІV-д. Затова пък впоследствие инспекторите ми предлагаха, както се изразиха: да разговарят с Глория в мое присъствие; отказах.

6. Репликата на Глория преди да получи подаръците, купени с парите на моите петокласници, тая знаменателна реплика: „Я да видим кого пак ще бия!” – потвърдена от всички деца, участници в онова шоу, не направи впечатление на инспекторите. „Сюзън Сарандън” рече „Моята дъщеря това не може да го каже!” и двамцата отминаха ключовата фразичка в оня познат стил на ритниците, прозвищата „дебел педал”, „камила гърбава”, „прости тъпи селяндури”, „свине”, „КУРВИ”, които Глория ръсела не само към петокласниците. Когато Бутова по тоя повод реагира: „Чух и аз псувня от едно дългокосо момиче зад гърба си” – то бе прието от принципната Заркова по следния начин: „Ето! Казала го ваша ученичка. Или майката лъже...?!”

7. Заговореше ли училищната директорка, заговорех ли аз, сред инспекторите и Бутова-Вутова наставаше настроение на болезнена досада като пред зъболекарски стол, което се изразяваше с фразички, като „Ама ние сега си имаме куп друга работа, не можем цял ден само с вас да се занимаваме!” Това не попречи, след като ни отпратиха по живо – по здраво нас, тримата колеги от училището, да поостанат с Бутова-Вутова, да продължат мухабета.

Какво следва от тия детайли? Ами остава усещането, че съм излязъл на боксовия ринг с вързани отзад ръце да ме блъска самата Сюзън Сарандън; да ме бие през лице с тъпички лъжи и с пренебрежението на същите ония двама хубавци, които би трябвало да са наясно какво защитават, с каква идея са героичните им усилия да преиначат истината.

Ето част от репликите, които записах дословно преди г-жа Илияна Заркова да възнегодува, да разклати показалец под носа ми: „Ако ще записвате какво говорим в тая стая, ще бъда принудена да ви заповядам да си излезете”.

Майката Емилия Бутова: „Директорката не ми обърна никакво внимание. Думите й Има хора в това училище, които ще се заемат с Вашия проблем като отговор мен не ме задоволяват. Бях разстроена от срещата с директорката. Буквално трябваше да изхвръкна за пет минути от кабинета й и да хукна по коридорите да търся към кого да се обърна за помощ. Повтарям, бях страшно разстроена. Целият ми ден (Бел.м, Г. Б. – вероятно 22 май) беше съсипан. Подадох жалба с копие до Министъра с единствената цел да не се случи подобно нещо на друг родител. Не-е, не искам драстични мерки. Подхождам изключително от морална гледна точка. Не искам господинът – хвърля ми многообещаващ презрителен поглед... - не искам господинът да бъде санкциониран, но настоявам той, като учител, да се извини на моята дъщеря пред класа й, пред ІV-д. Така дъщеря ми ще получи един добър урок в живота. Какво пък! И учителят може да сгреши! – Хвърля ми чаровна окуражаваща усмивка. – Не по-малко достойно е той все пак да има доблестта публично да си признае грешката. - Замълчава. Всички в стаята затаяваме дъх. – Ако не се извини господинът, консултирала съм се с двама добри юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни действия срещу него. Но ако се наложи... Нали разбирате?" - мило ми кима с главица, па размахва и тя пръстче.

Мъжът-инспектор: „От вас се иска да проявите човещина, разбирате ли, госпожице!** И аз съм родител. Зная какво е човек да изпадне в такава ситуация. От вас се иска, като дойде родител, да му обърнете внимание с необходимото уважение… Хайде, стига сте ни говорили само за инструкции и административни наредби. (Леле, кой го казва! – помислих си, та съм забил върху листчето две огромни удивителни отстрани.)

Не ги разбирам. Настояват, че децата масово лъжат. Чувствам се омърсен, унижен. Оказва се, казаното от кой да е наглец тия "двама ненагледни" приемат за истина, а аз, учителят, не съм в състояние да защитя своите наплашени, гледани с подозрителност възпитаници. Това ли е педагогика!

Казвам, че със същото основание пред тях биха могли да застанат двайсет и шест разгневени майки, и чувам отговора на преподобната Илияна Заркова: „Е, ама щом не са дошли, значи... Ако дойдат, какво...! Ще ги приемем. Ама не идват. Значи, не се чувстват засегнати”.

Та ето как училището от храм може да се превърне в инкубатор за подлеци.

Понякога подир проливни продължителни дъждове, случва се, фекалиите от някой селски кенеф славно да поемат по бързея към мегдана. И тогава нормалният простосмъртен какво да стори!... Здраво захлопва врата и прозорци, па се свива у дома си, докато така познатият роден аромат в общественото пространство на воля се разсмърди, налудува и – всяко чудо… за три дни! – кротко попие в българската История или поеме славно къмто Бялото море, по Марица, по Марица… та към широкия бял свят.

Господин Шекспир още в 1600-1601 година е обсъждал и друг вариант: да се яви някой храбър принц, който да влезе в двубой с невежествената стихия, па да загине и ни остави с насълзени очи. За съжаление, пък може би и поради натрупания от 53-годишния ми живот в България ценен опит от срещите с наглостта, да се правя на Хамлет, принц Датски, вече не ми е интересно. Очевидно не живеем в Дания, та седма година премълчавах тая история, която точно на 1 ноември - Деня на будителите, се случи да излезе на показ. Вероятно ангелите така решили. Ала епопеята по Случая Глория не свършва дотук...

Следва
_________________________________________________________
_{* Журналист, член на СБЖ от 1978-ма, редактор на един от първите опозиционни вестници срещу комунистите в България.

** Направих бележка, че "госпожа" е официалното обръщение към длъжностно лице според книжовната норма. Бел.м., tisss!}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: