Въведение ІІ

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат...

Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. І, ст. 30-32.

("Случаят Глория") СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (5.)

_{Продължение от 31.05.}

За втори път звъня в инспектората да търся областния шеф по образованието г-н Павлин Бакалов; предадох на секретарката му, че ми се налага да разговарям с него. Казах да запишат трите ми имена и длъжността "учител", оставих номера на домашния си телефон, та г-н Бакалов да ме потърси по всяко време, когато му е удобно; добавих, че с личния си автомобил ще се явя където и когато той реши. Повторих, че е важно да се срещнем. "Да, господине. Нали Ви казах преди час, господин Бакалов не е тук. Обадете се в понеделник" – рече секретарката, а дали записа номера на телефона ми...

Отклонение из Основи на психологията... Таз "епопея" почва с реплика. По време на състезание между ІV-д и V-е по народна топка Глория подхвърля: "Вижте я тая камила гърбава! Не може да улови топката. Нищо не може". Казаното се отнася до Даниела, която от седмица е на училище, два месеца отсъстваше по болест. Даниелка приказва като мушица, дълго се колебае, преди да отвори уста, движенията й са плахи, несръчни. Изригналата обида кара Росица, която е председател на V-е, да настръхне. Росица отвръща "А ти пък си маркуч!" към едрата Глория. И оттам... ела, че гледай!

На пръв поглед силите са неравни. Глория е сама. Никой от ІV-д не се включва в заяжданията. От другата страна са всички деца от V-е (без непукиста Петър). Парадоксалното за мен е, че Глория в течение на месец се явява единствената предизвикваща, активно търсеща навсякъде (във физкултурния салон, в коридорите, край главния вход на училището, на улицата) изострения сблъсък с тая, която веднъж само й се е противопоставила.

Глория е любимка на класната. Сочат я за пример на ІV-д, понеже е интелигентна, едра, силна физически; за такива хора казват "роден лидер". Зад тоя лидер обаче освен майката на Глория и класната Еневска друг не открих. Не само съучениците от ІV-д, но и децата от блока, дето живеят Бутови-Вутови, я отбягват за сприхавия й характер. А може би по-скоро зарад онова, което децата интуитивно усещат по-силно от възрастния – склонността у Глория да се представя за нещо, което не е. Ако не ставаше дума за дете, бих отсякъл: "хищник в лъскава козина".

Как да се оплаче момче на 12 години - Ивайло Ангелов, че Глория го прогонила от спортната площадка! Как възпълничкият Тихомир да изхленчи, че Глория му рекла: „Дръпни се да мина бе, тлъст педал”! На кого да се жалват девойчетата от V-е, когато зад гърба си чуват: „Пък тия курви не мога да ги гледам”! И прочее от тоя сорт „бисери”. В училищния коридор на втория етаж край стаята на ІV-д Росица била блъсната с юмрук в гърба; като се обърнала, Глория я ритнала, заплашила, че ще я бие.

И Росица се връща с двете си приятелки Нина и Поля. Опитвам да си представя Росито с ръце на кръста, и хем ме досмешава, хем ми се доплака. Росица - към Глория: "Нали се заканваше да ме биеш? Хайде, ела да ме биеш де!" Това - в сряда, 17 май. Какво следва...

У дома Глория разправя: "Три от пети клас искат да ме бият", може и да е рекла, че е бита, но това... точно това не мога да си представя при тоя властен характер на момичето. Майката се появява следния ден в училище. Идва помощник-шефката отзад, в хранилището на училищната библиотека: "Господине, търси Ви една хубава майка". "Защо съм й? Майка на мой ученик ли е?" – питам. "Майка е на ученичка от четвърти клас." "Е – казвам, - не ме интересува хубавата майка. Точно, че е хубава, не ща срещи с непознати хубавици. Ами че аз тук работя, скъпа!"

Ей тъй, с тоя тон. Не съм подозирал с кого се разминавам оня четвъртък, 18 май! Бутова казва каквото си наумила да каже на помощник-директорката; помощник-директорката от своя страна ми предава оплакването. Обещавам следващия учебен час при моите петокласници да разбера какво е станало.

Едвам казах: "Деца, нещо особено да се е случило напоследък?" – и отначало плахо, после все по-разгорещено, един през друг взеха да се оплакват от неизвестната Глория. Глория кого навикала. Глория кого изблъскала, кого прогонила, кого ритнала, на кого се заканила, че ако се наложи майка й да се разправя, тия трите курви ще изхвърчат от училище. Трите курви - това са 11-12-годишните Росица, Поля и Нина.

Колкото повече слушам пороя от гласове, толкова по-неясно ми става. Записвам всичко на четвъртинка лист от тетрадка: от "подвизите на Глория" до заканата на майката. Па тръгнах да диря класната на ІV-д. Засичаме се във фоайето на третия етаж, питам: "А бе, Вили, какво ти е мнението за твоята Глория?" "О-о! Глория е чудесно дете – казва колегата Виолета Еневска. - Виж там! Поговори с твойте калпазани*. Глория наистина е много възпитано и умно дете." "Да, бе – казвам, - деца са! Днеска се карат, утре са пак заедно. Ще измисля нещо да се сдобрят." И се разминаваме. Ама разминаваме се не само в буквалния смисъл. Разминаваме се с колегата оттук-нататък, та ме е яд, че губя един много етичен, много мил и приятен образ в моите си представи: просто изведнъж видях реалния човек. Госпожата и сега е категорична, предполагам, че Глория е образецът, еталонът, идеал за отличен и възпитан млад човек, може би най-доброто, което българското училище е в състояние днес "да произведе".

Каквото измислих, съм го описал отнапред, както съм описал и продължението, което се получи от срещата на моите си илюзии за нравственост... със самочувствие на госпожа Бутова, красива като актрисата Сюзън Сарандън, а може би и по-красива от нея.

Следва

___________________________________________________
_{* Калпазан(ин) - от турски: негоден човек, калпав човек; мързеливец.}

Екстри: