СЪРЦАТА ЛОВУВАТ
Да поиграем на една нова игра!
Току-що я измислих - игра за самотници,
днес, както прибирах се сам под дъжда
и ловко прескачах калта между локвите.
Значи, измислям за теб рокля от кадифе:
такова... копринено, фино, атлазено,
преливащо в кървавоалено или не -
в портокалово като цигарата ми запалена.
С гол гръб, с презрамчици и деколте,
дълбоко до пъпа, между гърдите ти пуснато,
така че - оголени - розовите ти рамене, колене
да ме изкушават да те целувам по устните.
Ти пък за мен ще измислиш костюм -
да речем, нещо в черно: хем траурно, гробищно,
и очите - не моите, а с цвят на куршум,
пред дворец бял, изваян в стил рококо.
Ще седим пред компютъра: ти - в своя дом,
аз - на сто километра от твоята стаичка;
за час ще забравим своя скапан живот
и нощта мразовита ще превърнем в романтика.
Ще нагазим във високата гъста трева,
под звездите и слънцето, по средата на лятото,
ще ме оставиш много бавно да те съблека
и да реша със грапави пръсти косата ти.
Ще ни пеят щурци, ще ни никнат крила,
ще коленичи пред тебе самият Монт Еверест -
тъй красива, щастлива, обладана от страст,
тъй първична за пръв път и толкоз естествена!
Тъй красива, тъй гола, като самата Любов,
тъй първична за пръв път и толкоз естествена
като магистрална богиня, в крайпътния ров
похитена върху купчина вчерашни вестници.
Да поиграем на тая нова игра!
Току-що я измислих, игра за самотници,
днес, както прибирах се сам под дъжда
и ловко прескачах калта между локвите.
Пловдив, 2 ноември 2006 година
tisss 
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
