Въведение ІІ

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат...

Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. І, ст. 30-32.

("Случаят Глория") СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (6.)

02.06.2000. Фразичка, изречена тичешком от Глория – докато препускала по училищния коридор сред рояк любопитни съученици да си получи подаръка... Та Глория изкрещяла: "Я да видим кого пак ще бия!" Ах, как съответства това на изреченото от майката пред инспекторите: "Настоявам той, като учител, да се извини на моята дъщеря... Така дъщеря ми ще получи един добър урок в живота... Ако не се извини господинът, консултирала съм се с двама добри юристи, макар да не ми се ще да предприемам по-сериозни действия срещу него. Но ако се наложи..." Фразичката на дъщерята е изчистена, звучи в известен смисъл красиво дори, докато речта на майката е "Плетение словес"*, гъвкава като отровна змия в лозе откъм стил и като словесна структура.

Ами копието на жалбата, пратено до г-н Министъра, шеф на образованието и науката в България?... Ужас! Световен проблем, въпрос от жизнено значение за държавата!

Двете реплики са все пак израз на един и същ рефлекс към света, на един и същ манталитет. В политическия живот напомнят хвъркатите фразички от еуфоричните глупости: 1) "Ний пак сме тук!" на пребоядисалите се комунисти; и 2) "Кой не скача, е червен!" на фанатизираната сган в СДС. Фразичките на българската Сюзън Сарандън никакво впечатление не направиха на инспекторите от регионалната "Просвета". За изкрещяното от Глория приеха, че не може да е било, щом майката казва, че дъщеря й не лъже. Какво, че таз фразичка твърдят да са я чули шестима от петокласниците: Ивайло Ангелов, Георги Юруков, Ирина Онова, Христина Манолова, Радостин Димитров, Симеон Чобанов!

Емилия Бутова или Вутова за пръв път видях на разговора в инспектората – разговор, в който можех и да не участвам. Каква длъжност заема тая женица? Какви връзки има? Нищичко не знам за нея. Пък си мисля: учителят е обществена фигура, не подробност от пейзажа, а личност с особени функции натоварена. Доста хора го виждат какво върши, как говори, как си носи дрехите, как дори си пие кафето, как кашля, как замълчава, как пропуска гаврите и униженията край ушите си. Да-а, съвсем не е случайна личност учителят. Но това тук, у нас, в България, разбира ли се?

А може би не ми е работа да задавам въпроси... И почвам да се чудя на себе си: какво правя наистина? Пред Глория (майчице, какво многозначително именце! Латинското Gloria значи СЛАВА. Знам го от хилядолетния възглас Sic transit Gloria mundi - "Тъй отминава земната слава". Слава - ключова думичка: Суетата неизменно се бори за СЛАВА. Помните ли старите лозунги: "Вечна слава!" или "Слава на БКП!", "Слава на КПСС!"..."славната и нерушима българо-съветска дружба", "нашият славен възход към комунизма", "славните марксисти-ленинци", "славните герои на комунистическия труд"... Ай сиктир! Какво общо с живота има всичкият тоз камуфлаж, всичката тая вата, която иде да подчертае мъжествени рамена, които липсват под празничния костюм?!

Та... пред Глория още отсега пътят е застлан с килим от унижени и оскърбени. Подготвят я да се отстоява на всякаква цена, да е активна, нападателна, да не прощава, да не се смирява пред Истината, да налага своето с всякакви средства. Виждам я подир десетина години как от отлично, грижливо отглеждано, зорко охранявано интелигентно детенце израства бъдещият лидер, Командир на политическа партия, крупен Бизнесмен, Командос от специалните части или просто Заможен човек в Републиката, Егоист с високо съзнание за собственото си достойнство, вероятно истинският Герой на нашето време.

04.06.2000. В петък от 18 часа поканих родителите на моите петокласници в класната стая. Прочетох им преписани на пишеща машинка мои си записки по Случая Глория. Предполагам, родителите, които не дойдоха, наистина са били сериозно възпрепятствани. Предполагам, не са си рекли: какви са тез глупости, що ли ни губят времето!... Предполагам.

Научавам, сега вече – от майките - какво са разправили децата им вкъщи. Особено са разгневени жените от начина, по който – привиквани едно по едно уж за изясняване на Истината, осмина от V-е били "убеждавани" да съкратят автентичните реплики на Глория, по-ясно изречено, децата били подтиквани да преиначават, да лъжат. Ситуацията... Директорският кабинет. Влиза 11-12-годишното дете. Вижда трима възрастни, най-важните хора в училището: административната власт, училищния психолог, председателката на учителския синдикат. Последната присъства като човек, който като че е дошъл да успокоява обстановката. Ето как протича разпитът на единайсетгодишния Ивайло Ангелов.

Карат го на лист да напише какво точно е чул от устата на Глория, какво Глория му е сторила. Когато възпълничкият Ивайло записва фразичката "Дръпни се да мина бе, тлъст педал", последната думичка една от госпожите му казва да не я пише. Дават му нов лист, написва "Махни се да мина" и спира в колебание. Тогава се намесва г-жа синдикалистката: "Хайде сега, мойто момче, постави удивителна след думичката. Я виж, чудесно се получи". Четири! Четири пъти карат Ивайло да разказва една и съща случка: как Глория го изгонила с ритници от училищната площадка. На разговора два дена по-късно в инспектората училищният психолог, госпожата с библейското име обявява, че четири пъти чула различни версии от Ивайло. "Така че – обобщава наблюденията си – на децата не може да се вярва, понеже си противоречат и това означава или че са манипулирани, или че казват онова, което желае да чуе възрастният. В тая възраст психиката им е такава, защото силно желаят да бъдат харесвани."

От разпита в директорския кабинет обаче едно от девойчетата – петокласничката Илияна Видева изнася любопитна подробност: г-жа психоложката до такава степен се вживяла в ролята на следователя Свидригайлов**, че в един момент шефката, по думите на детето, буквално изсъскала към престараващата се госпожа: "Престани!... Ако не престанеш, ще те изгоня от стаята!" По време на разпитите синдикалистката обръщала всичко на майтап, кискала се, доставяло й изреченото от децата чудно веселие.

Такова е впечатлението от споделеното между разпитваните и техните родители у дома. Не съм бил там, научавам го на родителската среща в петък. Допреди срещата с родителите, понеже не съм знаел тия детайли от следствието, водено зад гърба ми по тоя начин, мислех си, че – защитавайки учениците си, защитавам колегиалността, самоуважението, достойнството на учителя. И какво се получи! Виждам се сред обърканите си петокласници, сред притеснените и ядосани родители, които се опасяват да няма неприятни последици за рожбата им. Тъй че поглеждаха ме с тревога: що ли съм разбунил кошера с осите, какво мога да очаквам с таз моя донкихотовщина, с таз моя наивна вяра в доброто...

Искаше ми се да защитя позицията на младата директорка, обвинена от Бутова-Вутова, па и от двамата служители в регионалния инспекторат, а оказва се – от страхливост, от малодушие, от що ли – човекът, когото тръгнах да защитавам, съвсем не ми помага. Какво става??? Какво я кара да се притеснява толкоз от Бутова-Вутова? А може би не от самата Бутова-Вутова, ами от инспекторите се притеснява? Но тия пък двамата, те от кого са притеснени? Някое могъщо животно по върховете ли се е размърдало!? Или по своему тълкуват що е демокрация? Толкова ли е сложно да видят реалността: че чрез натиск върху двайсетина деца една амбициозна дама се е втурнала да руши милата представа изобщо за училището като Храм на нравствеността и културата!

И сега вече се обръщам към себе си. Ами ако Бутова-Вутова е права?! Къде си тръгнал, драги ми Смехурко! Мнозина не биха ти простили, дори и да докажеш Истината. Тия мнозина вече са се приспособили или са в процес на приспособяване да живеят мижаво, да живеят някак си, както дойде, в атмосферата на духовна смрад. И точно те – адаптираните! – лесно няма да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Основен проблем оттук-насетне ти е да докажеш, че ги обичаш, въпреки мизериите им, че от любов към тях, приелите да бъдат унижавани и от сегашните "Герои на деня", не ти се ще да ги настройваш срещу себе си, срещу представата ти за справедливост.

Следва
___________________________________________________________
_{* Израз, въведен от Патриарх Евтимий Търновски за означаване на витийно слово.

** Ключов образ в романа "Престъпление и наказание" на Ф. М. Достоевски. Бел.м., tisss!}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: