Въведение ІІ

...Бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители, безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат...

Из Послание на ап. Павел до римляни, гл. І, ст. 30-32.

("Случаят Глория") СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (7.)

06.06.2000. Викат ме да се явя в кабинета на директора. Ето каква заповед ми връчи шефката, най-съществената част:

НАЛАГАМ дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 от Кодекса по труда – "Забележка" за накърняване личното достойнство на ученичката Глория Бутева от ІV-д клас чрез изписване на "послание" в книга-подарък от V-е клас...

Не съм казал на учениците за това наказание. След последния час ги извиках, продиктувах им и написах върху черната дъска текст за песен по основната мелодия от нашумелия преди години австралийски филм "Птиците умират сами". Текстът, съчинен в класната стая рано сутринта, преди учебните часове...

ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ

Злото е силно и може да хапе.
Злото промъква се около нас –
със зъби е то и със ужасни лапи,
гледа ни с поглед от бяс.

Злото се радва, щом ни уплаши.
О, как празнува, когато сме зли! –
кучешки души по стъпките наши,
бърза в душата ни да се всели.

Виж, в небосвода душата е птица.
На воля нагоре тя с обич лети –
човекът роден е да стигне звездите,
щом Злото във себе си сам победи.

Злото не знае що е то милост.
Злото пак лае безумно по нас –
ала по-властен от злата му сила,
шепти на сърцата ни нежният глас.

Животът е хубав, защото над Злото
царствена винаги грей Любовта –
щом с обич посрещаме Злото в живота,
то значи сам Бог е във наште сърца.

Уговарях младата колежка по пиано да разучи песента с децата от петите класове, на които преподавам. Това е заради тъпата история с посредствеността, страха, малодушието и озлоблението, които в течение на месец оказваха страхотен натиск над възпитаниците ми около Случая Глория.

Видях ги като под микроскоп следните хора:

- инспекторите,

- педагожките Й. Георгиева и В. Еневска,

- началника на регионалния инспекторат по образованието Павлин Бакалов.

Някои хора не знаят, че когато си с човеколюбието, нито си сам, нито си в слаба позиция.

Психоложката плакала (?!!!) в хранилището на библиотеката. Трябва да съм идиот, ако това ще ме удовлетворява; съжалявам, че притеснителната Йоана в тая история бе тъй далеч от оня, на чието име е кръстена, че с нищо не бих могъл да й помогна, докато на мен ми помага зараслите рани от срещите ми с грандоманията в досегашния ми живот.

БЕЛЕЖКА от днешния ден:

Извъртяха се шест учебни години оттогава. В дванайсети клас, на който тая година не преподавам, е Росито - една от някогашните петокласнички; другите от оня V-е се разлетяха по разни училища, вероятно има поне двама да учат в чужбина, при мама и тате. Но... надявам се, тоя случай ще им остане като обеца на ухото. Какво повече да желае простосмъртният даскал! Децата ме възприемаха като излязъл с тържествени салюти от тая битка с Вятърни мелници.

Скрих, че са ме наказали, по същата причина, поради която някога Петко Каравелов пред кореспондента на лондонския "Таймс" отрекъл, че е ял бой в Черната джамия от вагабонтите на Стефан Стамболов. Начумрил се наш Петко, па рекъл на нафукания англичанин: "В България, драги ми господине, не бият. Ние сме благороден народ". Може и да не е баш тъй, ама тъй си го представям насинения водач на истинската Демократическа партия.

Пловдив, 3 ноември 2006 година

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: