"Четох предпоследната глава от "Ася" снощи към 3 през нощта след един изморителен ден и вечеря с приятели, която ми остави тягостен вкус на завършек. Вкус на неказани неща и блед фалш в отношенията. Насред вечерята ми се прииска да се изпаря, но продължих да се усмихвам и да бъбря любезни слова. Куртоазия. Все се чудя на тая пълна с претенция дума, при звука на която утайка на неискреност и лепкава тягост се промъкват в ума и душата ми. И на театрални усмивки. А сме приятели уж...
Много приятно ми бе да прочета Вашата реплика. И макар в такива ситуации да е прието изискано да се мълчи, аз пък, изкушен от тщеславие, отлагах да Ви кажа, мила Uma Rojo, какво удоволствие е да имам читател като Вас. Сега, вече с новия аватар, напомняте главната героиня в любим сериал, където група жени преживяват своите истории: влюбват се, разлюбват, страдат, изпадат в униние, и все пак именно върху техните рамене се крепи суетният ни свят.
С уважение и благодарност...
tisss 
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
