Цитат:
БАЩА МИ
Цели 25 години ми трябваха, за да започна "да говоря" с баща си. Да говоря за малките истини, които не ми идеше смелост и знам ли какво още да му кажа. И да изрека нещо съвсем простичко като обичам те. Сантиментално-глупаво може да изглежда, но за мен отвори врати, които седяха заключени с години. Не искам да сънувам растящите в дъжда тревички в една още неслучила се нощ. Не искам да живея сърдита и бунтуваща се в една безмислена борба.
Сложно нещо са бащите. А може би и дъщерите. Думи ни събират, думи ни делят. И каква сила са думите само. А тяхната липса?!?
Една приятелка, която обича да облича нещата за които нямаме точен и ясен отговор в чудати истории, казва, че бидеики още нетленни лутащи се душици, ние сами си избираме родителите. И никога изборът ни не е случаен. Аз дълго се питах как се случи, че съм си избрала него за баща. И се сърдех и отричах, и мразех понякога, и се бунтувах, но все пак обичах. Макар и мълчаливо. Сега , обаче знам. Избрала съм си го, за да се науча да прощавам и да моля за прошка.
Та мисля започнах с идеята да кажа само, че разказът Ви ми хареса tisss, но типично по женски се отклоних 
Ясно и спокоино утре Ви желая! 
--------------------
Трудна за отвличане.
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
