(„Господ е българин”) ГОСПОД Е БЪЛГАРИН (1.)
07.08.2000. Честит рожден ден, Жоро Б.! Ставате на 53, Ваша светлост. Достигате това стъпало към шейсетте в добро здраве и с бистър ум: няма кой да Ви дразни, нито кой да изкушава страстите Ви; все повече заприличвате на обло камъче от Реката на живота.
И тъй, мир вам, врагове и приятели! Благодаря на лястовиците, които тая заран не пропуснаха да ме почетат с петминутен концерт, накацали по перваза на спалнята ми; осмелиха се дори да кълват мрежата против мухи и комари, да не би да не ги забележа. А някакъв идиот от отсрещния блок току-що „изду” гръцка музика по уредбата си. Не казвам, че е зле, особено в съчетание с камбанния звън на черквицата „Свети Илия” и фюфюкащите крила на прелитащите гургулици.
Август, най-царствен ти между месеците! Всичко съм видял, доста знам, животът продължава да ме иска, обичам го – какво повече?!
В четвъртък минах 150 км. Забрах братовчедките Краса и Венчето, и вуйчо ми Любо от Пазарджик и кацнахме в Калугерово. Оказа се, род голям имал дядо ми там. На двама от тоя род имената (Георги и Ангел) са върху паметна плоча сред трийсетина имена в центъра на селището; споменати са като участници в Хвърковатата чета на Бенковски. Три версии – и трите свързани с убийство и с турци-мюсюлмани, се носят като легенда от потомците на рода Керемидови.
Най-първата по време я чух от 60-годишния строител Спас Керемидов… Двама братя от Велико Търново се заселват тук подир убиване на турчин, за да избягнат смъртното наказание. Тия двама основават първата фабрика за керемиди в тоя край, та оттам и фамилното име.
Втората версия я разправи 70-годишният братовчед на Спас – по име Георги. Според Георги Керемидов двамата братя Тодор и Ангел идат от Стрелча, след като по-малкият, Ангел, убил турчин.
Третата версия е тая, дето съм я разправил вече в тия записки; за мен тя е най-вероятна, но не изключвам нещо, споменато в другите две версии, да се е случило все пак…
Девет деца била Керемидовата челяд: петима братя – Върбан, Тодор, Спас, Георги, Ангел, и четири сестри – Кула, Катерина, другите две имена не се помнят. От братята Ангел, най-малкият, ще да е бил най-буен. Във втората и третата версия именно тоя Ангел е посегнал върху мюсюлманин, нещо страшно за онова време.
Шейсетгодишният Спас (роден в 1941-ва) и седемдесетгодишният Георги (роден в 1930-та) не знаят Ангел, моят прапрадядо, да е бил кмет на Калугерово, но и не са длъжни да знаят, струва ми се. Тая трагедия, Ангеловата, ще да е била твърде лична, нищо че са го клали насред селото на дръвник за назидание на християните. Клането е сред набора ритуални жертвоприношения в чест на Аллах. Има го многократно споменато в сурите на Корана сред препоръките към правоверните, но за това ще стане дума по-нататък в тия записки.
Иначе Керемидовият род е сред четирите най-стари рода в Калугерово. Имотите им, т.е. къщите и дворовете са все около черквата установени още от турско време. Буйни, работари, предприемчиви, отворени за света хора…
Калугерово е върху древно тракийско селище застроено. Наоколо „бъка” от тракийски битови и култови предмети на траките. Струва ми се, по-вероятно е моите праотци да са си просто издънка от претопени някогашни траки. И ми иде на ум, все повече почвам да вярвам, че носим името „българи”, говорим език, смятан с право за „славянски”, но всъщност не сме нито българи, нито славяни, ами сме изчезналите траки. Това сме си ние, сегашните потомци на стари местни родове. От ХV-ХІІ век учените археолози датират тракийските находки от местностите край сегашното селище Калугерово.
Някой си проф. Батаклиев писал в книгата си, че родът Керемидови иде от Велико Търново, нали съм си българче, не му хващам вяра; ще се наложи да проверя какво точно е писал и откъде му иде увереност на господин професора, че е тъй. Засега научавам, че най-старият известен с датата си на раждане (1848 г.) е Тодор Керемидов. Неговите потомци следват тоя ред: Тодор – Спас Тодоров Керемидов – Ангел Спасов Керемидов (р.1907 г.) – Спас Ангелов Керемидов (р. 1941 г.)… Защо синът си роденият в 1848-ма Тодор кръщава Ангел? Това не е ли знак за специално уважение!?
Хронологията на моя дял от рода допълва току-що споменатото. Ето! Ангел (роден около 1850 г.) – единственият му син Ненко (роден около 1875 г.) – синовете на Ненко Ангелов Керемидов – Борис (р. 1900 г.) и Ангел, дъщерята Мария. Явно Ангел и Мария са кръщавани на баща и майка, а Борис (моят дядо), понеже е роден в 1900 година, три години подир сина на Фердинанд, е кръстен от баща си... вероятно в чест на бъдещия Борис ІІІ.
Така Ангел, като най-малкият от петима братя, си идва на място, по-малък с две години от брат си Тодор (р. 1848). И се оказва, че Ангел в 1875-та ще да е бил около 25-годишен, жена му – вероятно 16-18-годишната Мария, която са изнасилили двамата или тримата чапкъни от околните на Калугерово турски махали.
В петък минах още 70 километра. Тоя път взех със себе си сестра ми Ели и отидохме до Перущица, отдето е родът на баба ми Невена, майка на майка ми. Ето какво изрових и за Хаджитрендафиловия род…
Бащата на Невена е от Хаджитрендафиловите. Тия били доста заможни хора, имали хан в долния край на селището, край пътя за Филибе (Пловдив). С фамилно име х. Трендафилов са отбелязани двама в списъка на VІ отбранителна позиция по време на Априлското въстание: Начко и Рангел х. Трендафилови. Фактически VІ позиция представлява Хаджитрендафиловият хан; с дебелите си каменни зидове ханът напомнял крепост. Отбелязал го е в книгата си , издадена в 1931 г., местният изследовател Иван Кепов*; това е летопис по разкази на оцелели от събитията през 1876-та. Пак там е споменат и прадядо ми Георги с името Гочо Рангелов х. Трендафилов, като едно от седемте деца, отведени от турците да ги правят еничари и подир години и митарства завърнали се все пак живи. Тоя Гочо е взет седем-осемгодишен**, каза ми Креса Тодорова, уредничка на местната музейна сбирка. Каза ми още, че госпожата с арменското име Берберян, майка на тенисистките сестрите Малееви, всъщност е от същия род. Израсла била под грижите на перущенската си баба Мария.
Баща му и чичо му на тоя Гочо ще да са били на VІ позиция в отбраната на Перущица, което ще рече, че ако баща му Рангел е бил поне трийсетгодишен през април 1876 г., синът ще да е роден към 1865-68 г. Четири деца имали моите предци Георги (Гочо) и Спаска х. Трендафилови, или – както гласи съкратената версия на името – Хаджийски. Тия четири деца са Гълъб, Димитър, Невена и Цвета. Гълъб е най-големият, за Димитър нищичко не знам... Цвета – най-малката, има двама сина: Рангел и Георги, а Невена – моята баба, има пет рожби: Вяра, Надежда, Любен, Василка и Виолета.
И Перущица е стъпила върху руини от тракийско селище на бесите и върху отломки от могъща римска крепост. Част от крепостната стена може да се види в горния край над селището. Има местно предание за две моми – защитнички на крепостта, който – за да не попаднат в плен, се хвърлили от високото и се пребили. В градинката между музейната сграда и старата черква „Св. Михаил” видях мраморен къс от капител на римска постройка. Мраморът – избродиран изящно като дантела от растителни орнаменти…
Около шестстотин са имената на избитите, изпотъпканите в ужаса, задушените, пронизаните от куршум, смачкани от отломките на пропадащия под оръдейните снаряди купол или заклани с крив нож в перущенския християнски храм. Бая храм е било, още личи. Сводът – висок към десетина метра и повече, личат фрагменти от библейски сцени, наред с кървава стенопис: следи от плискаща на метър от пода нагоре човешка кръв. Детайл… Около стотина от сврелите се тук били мъже, останалите до шестотин са жени, старци, девойчета, дребни дечица. Момчетата са били по позиците естествено. За да не се предадат живи на обсаждащите ги в разстояние на три денонощия помаци, обсадените от един момент в отчаянието наченали сами да се избиват... Пръв убил рожбите, после и жена си Спас Гинев, подир това настанало общо самоунищожение. Видях я тая картина - жена с пеленаче на ръце моли със сълзи на очи мъжъж й първо нея да посече, та да не гледа как се мъчи детенцето й. За изнасилените и доубивани после по шумата моми не ми се и говори. Буквално като дивеч по полето глутници освирепели преследвали успелите да се отскубнат от обсадата. Редовната армия изчакала спокойно помаците да си свършат работата докрай, и чак тогава се намесила, да ги разпъди от кървавата вакханалия. Колкото и да не ми се иска да си го представя, но такъв е жестокият, ужасяващият край на Въстанието в Перущица.
Дошлият с редовен аскер турски паша предпазил малцината оживели от настървените помаци-касапи. От цветущата, заможна и със самочувствие Перущица нищо освен скелета на черквата не останало. Къщите - ограбени, изпепелени и изравнени със земята. Из храстите наоколо стърчали голи кости, разлагаща се плът и парцали... Цялото лято на 1876-та песовете от околните села ходели охранени, загладили косъма, подивели. Христо Дановото училище, градено и тимарено с толкова мерак... От него останали темелите. Не редовната турска войска, а българи от махали в Родопите със зурни и тъпани, с лъснали от фанатизъм очи три дни бастисвали Перущица. Батак е бастисан от кюрди, но в Перущица българи са клани от българи: страхотен успех за вътрешната политика на Османската империя. Това да ни е за урок, когато ние, българите, се препираме за това и онова! Жесток урок, но урок, който не всеки народ знае. Преди да се влезе в градчето, отляво, на стотина метра от пътя сред лозята червенее с римските си теракотени зидове останалата от древността може би единствената оцеляла в Европа кръстокуполна базилика „Света Богородица”. Жалка гледка са занемарените руини на това древно християнско светилище***. Тук някога, по турско време, имало женски метох. Клането не подминало и кротките калугерки, и тоя християнски храм е ограбен, опожарен, сринат със земята и разпилян из околността, но градежът от епохата на Римската империя стои да напомня колко близичко до нас е древността. Водил съм там с колата мои колеги, ей така, от любопитство макар, да го видят, да му се... полюбуват.
Жената, която ни отвори черквата „Св. Михаил” току в центъра на градчето, разправи, че някога перущенлии ходели с бръснати глави и коса, оставена като конска опашка на темето, както е у Аспаруховите прабългари. Дали е вярно или ще да е било някаква тъпа мода – знак, че пазят спомен за българското минало и знак за високо самочувствие?...
* * *
Re. е вероятно нейде из Южна Франция. Канеше се да ми се обади по телефона за рождения ми ден… Из Южна Франция, чувал съм, имало още следи от присъствието на българите богомили, бегълци от Второто българско царство, че ги набедили за еретици на христовото учение. Какви еретици! – тия богомили, впоследствие наречени „катари”, са предвестници на човеколюбивото ренесансово начало на Западна Европа, далеч преди италианския Предренесанс от ХІІ-ХІІІ век.
Дали сами себе си не ценим, като сме коленичили тепърва да ни приемат в Европа – точно нас, потомци на ония странстващи калугери-богомили, даряващи Запада с примера на християнски учители!
Над Калугерово вече е действащ манастирът „Св. Никола”. Правят се богослужения, кръщенета, венчавки. Възстановен е и един стар параклис над селището, но в друга местност – параклисът „Св. Илия”, и тая година за първи път калугеровци край тоя параклис на 20 юли са си направили събора.
…Току-що, в 10 и 25 часа, от Франция ми позвъня по телефона Re. Милият минезингер****! С какви ли очи гледа шарения свят на Запада? Дали вече не се дразни, че поне по име е наполовина българче? Ама ми е казвала: „Където ходя, се питам как ти, мили, би оценил това и онова, което опитвам да видя през очите ти на отшелник”. А тя е стояла пред най-високите образци на културния Запад, сигурен съм.
Следва
___________________________________________________ * Вж. „Въстанието в Перущица. Април 1876”, ІІ издание от 1998 г., с. 282.
** В рода ни се твърди, че по онова време бил петгодишен.
*** Историците датират строителството на храма, т.нар. "Червената църква", от времето на византийския император Анастасий (491-518 г.).
**** Minnesinger (нем.) – певец на любовта. Немски поети и певци от ХІІ до ХV век, творци и изпълнители на рицарска лирика. Бел.м., tisss.
|