Въведение ІІ

(„Господ е българин”) ГОСПОД Е БЪЛГАРИН (2.)

08.08.2000. Вчера след обяд до 16 часа никой освен Re. не се обади. Към 21 и 30 звънна от Козарско Тодор Ряпов да ми честити рождения ден. От 16 до 21 бях с Емил Калъчев и жена му. Откак излетях сутринта в четвъртъка закъм Пазарджик – още в седем сутринта бях на път – не съм се спрял:

- четвъртък в Калугерово (152 км);

- петък в Перущица (70 км);

- събота; обади се Любомир Ламбин и с кучето му Астра ги закарах край реката отсам моста на околовръстния път към магистралата;

- неделя; вегетирах вкъщи с шаха и книгите, готвих си ядене, ходих да си купя маратонки;

- понеделник в компанията на семейство Калъчеви (20 км).

Тая сутрин слънцето се показа иззад комина на съседния блок в 6 и 25 часа. Идилия. Седя на балкончето пред чаша чай и дращя тия дреболийки. Тъкмо мина седем, а лястовиците още ги няма да си изпеят утринната серенада, кацнали на кабела и на перваза пред спалнята. По различно време долитат: в сряда запяха точно в 7, 00, в четвъртък не ги дочаках, в петъка – в 7 и 20.

Не си спомням друга година да са били такива жеги (35-43°С) и да са бушували десетки пожари, изпепеляващи всеки божи ден българските гори. Няколкодневен пожар пламти в близост до Бачковския манастир… Докато в другия край на Европа, например, в Бавария – студ (7-12°С), в Швейцарските Алпи – сняг, пороища – в част от Белгия и Франция; дъжд вали и над Острова, над „смръщений Албион”.

10.08.2000. От 6 и 30 съм на балкона. Тая нощ се събудих в три и до пет гледах телевизия; от пет до шест съм спал и т.н. Вътрешно напрежение усещам; разкуцуках се тая сутрин отново. Ходих вчера до компютърна фирма на булевард „Цар Борис ІІІ”, срещу бившата баня „Здравец” и шефът на фирмата ми обясни колко добре за книгоиздателска дейност ще ми служи окомплектоването на нова компютърна система за 470-500 щатски долара... Ми то доларите ги рина с лопата! Като му казах, че съм учител и тия пари мога да ги взема само от взаимоспомагателната учителска каса, при това не по-рано подир месец, взе да ме гледа така снизходително, че ми стана криво. Може оттам да ми е напрегнато – дето се усещам зазидан между стени; дори да си помечтая като че вече е лукс за Наше величество.

Моят ангел-хранител отгоре ми поръчва книгите, които да чета. „Необясненото и необикновеното в ранната българска история” от Петър Добрев (роден в 1943 г.), изд. 1993 г., и „Кратка история на времето от големия взрив до черните дупки” от Стивън Хокинг с предговор от Карл Сейган – оня, някогашния говорител на NASA, ако се не лъжа. Първата книга четох тия дни, та ми преобърна представата за Аспаруховите българи и за т.нар. прабългари въобще. „По всичко личи, че прабългарите са били един от малкото древни народи, които са запазили традициите на еламци и шумери” (стр.166), „Този народ, разраснал се с течение на времето, става обединител на племена, създател на държави и играе централна роля в поредица от съюзи, създадени първо в Азия, а след това и в Европа” (стр. 155), „не само арабите, но и сарматите са гледали на прабългарите като на високопоставен ръководещ народ” (пак там), „унгарците пък са наричали българите нандор (знаменити), а в угорските езици НАН значи голям, старши. По всичко личи, че преселилите се в Европа българи са били тясно свързани с т.нар. царски сармати или още сармати господари – както ги наричат римляните" (пак на стр.155).

Авторът Петър Добрев стига дотам да извежда следните аргументи за родство между българи и траки… Първо. „При този Константин Брадати при своите братя дойдоха българите през река Дунав” – пасаж от приписките към Манасиевата хроника от Х век. Второ. „Според доста разпространена във Византия традиция на българите през Х-ХІ век се гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Дмитрий Хоматиан, който подробно описва как българите живели някога във Фригия, в района на град Пруса, при фригийския Олимп, откъдето били изгонени от Александър Македонски, за да се върнат след няколко века отново на българска земя. Тия сведения Хоматиан е вмъкнал в съставеното от него житие на св. Климент Охридски, а поводът да ги съобщи е, че Климент е произхождал според него тъкмо от тия древни българи” – (стр.144-145 от цит.съч.).

Пак там авторът П. Добрев напомня, че: „Сред индоевропейските народи открай време е имало народ с име бриги или фриги. Този народ по всичко личи е принадлежал към най-древното ядро на индоевропейците, защото следи от него откриваме в санскритските езикови паметници, където той е отбелязан с името бриги. От този древен народ се откриват следи в два главни района – на Балканите, където той е живял през V-ІV век пр. Христос (за да се пресели впоследствие в Мала Азия, а оттам и в други райони на Изтока), и в Памир, където една малка народност и до днес нарича себе си бригеи или брегеи.

Трето. Според П. Добрев БРИГИ на тракийски би трябвало на български да звучи като БЪЛГИ едно от многобройни съответствия между двата езика. Което пък трябва да означава, че става дума за два етапа в развоя на един и същи древен език.

На нашето ВЪЛК в санскритски отговаря думата ВРИКА.
На БЪЛХА в санскритски отговаря думата БРИКА.
На ДЪЛЪГ в санскритски отговаря думата ДРИГУ.

Т.е. „един народ, който в древността се е наричал БРИГИ, би могъл с течение на времето да започне да нарича себе си БЪЛГИ или БЪЛГАРИ, още повече че и суфиксът –ар се използва доста нашироко в названията на индоевропейските народи” – твърди П. Добрев и привежда примери: СЛАВ-СЛАВАР, ХАЙ- ХАЙЕР (арменци). Следва фантастичният извод: „завърналите се отсам Дунава българи не са били нищо друго освен потомци на прогонените преди много векове от Александър Македонски БРИГИ”; че „българите са генетически свързани с древното тракийско племе фриги или бриги” (стр. 147).

Иде ми на ум „фригийска шапка”. С фригийска шапка, известна и като символ на освободил се роб* от Древния Рим изобразяват самолюбивите французи своята емблема на национално усещане за богато минало „френската Мариана”.

Галят самочувствието тия и други, още по-любопитни за лаик като мен разсъждения. Например, че думата „българин” в някакъв вариант някога си, преди векове, е означавала „светъл, царствен, мъдър” в земите на индийци, древноиранци и алтайци. И какво от това? Днес сме тъмни балкански субекти, не „царствени”, а на Запад ни бъркат с българските цигани - просяци, крадци, измамници, долнопробни проститутки по магистралите, продавачи на наркотици и крадци на леки коли, които като скакалци налетяха благоустроените им градове. „Мъдри” не, а чисти простаци – така гледаме и сами ние на себе си… Не знам колко важно е да се сочи причина за това наше самоунижение; по-важното е, че това е от сто години насам нивото на "самоуважението ни". Уважаваме се като… като андрешковци и байганьовци-кокошкари, т.е. като нагли селски тарикати, въобразили си, че заблуждават успешно цивилизования свят. Да бе, ония хора там трева пасат!

Следва

____________________________________________________________
_{* Допускам някаква вероятност първият, обявил тая шапка за особен знак, да е трак, някой от освободилите се гладиатори, предвождани от Спартак. Само че дали желанието да се видим непременно богоизбран народ е най-добрият съветник!? Бел.м., tisss.}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: