Начи братле, аз нямам кво да кажа на хората, ма и не виждам ти да казваш нещо което да не съм го чувал от кой да е... Тва е проблем - голям проблем - да тичаш по хората да им казваш какво да мислат и кво да праат. А ти самият не знаеш как да излезеш от калта. Е ти като не даваш плод за себе си как смяташ,че ше съумееш да нахраниш другите? Сам казваш че си си остайл семейството в тежко положение:
Цитат:
На жена си, която често ми задава този въпрос, отговарям така: “Защото това ми е работата, философ съм, и работата ми е да пиша”. Тя много-много не хваща вяра на тези думи, но поне мълчи и “злорадо” се радва на… “непрактичността” ми. Но наистина смятам, че това ми е работата; също така сам успокоявам съвестта си (след като съм поставил семейството си в доста тежко положение), че все някой трябва да каже нещата, които аз казвам, и които минават в главата ми. И понеже, от друга страна, умея да правя това, да пиша и да казвам неща, които никой друг не казва, съм си изработил правилото: “Недей да мълчиш, това е недостойно!”, което частично успокоява личното ми безпокойство относно смислеността на това, което правя.
Хората слушат с очите си! Като видат че успяваш, сами ше почнат да ти задават въпроси. Делата - те говорат, не празните приказки (сам казваш че с мързел нищо не се постига).. Ма когато и двете не връзват , резултата е още един напразно изживян живот 
--------------------
нов постинг! за тебе е!
Редактирано от Братя Грим (16.11.2006 17:43)
|
Re: ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ
Отговори
Цитирай
