РЪЦЕ*
Ръцете да сплетем, да ги изтръгнем
от тиранството на джобовете прашни,
на тез торби със сребърни пари
за черни дни...
Ръцете ловки,
ръцете дръзки
наедно с ръцете нежни,
отпуснати върху русата косица
на детенцето,
ръцете, дето ножа
точат, дето го забиват,
ръцете - казвам - да обединим
и
да изчистим
оборите на Авгий, дето дреме скрита
ръждата на омразата,
ръмжи и хапе от снагата
на народите.
Ръцете - казвам, - не ума.
И не сърцето...
В ръцете ми е цялата надежда.
Че твърде
възгордява се умът.
И се самозабравя,
в пищни замъци обича да лежи.
А на сърцето трудно се разчита,
че конче без юзди е то,
в зеленото поле
след ветровете тича.
Ръце! Ръце работни, потни длани -
мазолеста повърхност прогорена,
в теб ми е надеждата.
И чувам химна
на хилядите пръсти, свити във юмрук,
и се нарежда най-отпред,
разбира се,
умът. И плаче
най-отзад,
естествено,
сърцето...
от щастие или от страх,
това не знам.
tisss 
______________
* "Кардиф", с. 30-31.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
