"...Имам чувството, че Вие водите диалог не с мен, а със собствените си призраци и демони. Аз просто съм свидетел на тази борба, която ме озадачава..."
Из реплика на Albert във форум "Политика" на all.bg
ВЕТРЕ!
Ветре, защо плачеш? Кой с пресметливи пръсти лови звезди през целия ден? Затворена, с няма уста скимти вратата и ключът в ключалката сам се върти. Изход няма, щом мълчим, щом се стараем да не изглеждаме замислени с тия деветдесет и девет бръчки върху челата високи, върху челата световни.
Ветре, питам - защо скимтиш пред вратата? Стани. Свий в юмрук петте сетива. Опъни тетивата и стрелата сама да полети срещу сенките пъргаво-снажни, срещу силата брутално-сърдечна, срещу страха, който лае и тъпо сърцата гризе.
Ветре, чуй се! Ветре, стопанино, влез в тоя дом, изхвърли през прозореца мрежата скъсана и върни се в небето, и върни се в небето. От ревера на подлостта звездичките внимателно да смъкнем ний, простодушните, ние, работните...
tisss 
______________________ * "Кардиф", изд. 1998, с. 32-33.
|