Въведение ІІ

("Господ е българин") СМИРЕНИЕТО НА ВЪРШЕЩИЯ ДОБРО

23.08.2000. Вчера към обяд от Тригорци се обади по телефона баба им на Вера и Надя – Виктория. Познах я по гласа; праща поздрави за рождения ден на Надя. Каза: „Болнава съм вече, идва ми се при вас да ви видя, но не смея да пътувам сама. Някой трябва да е с мене, иначе ме е страх”… Тая 75-годишна жена, изгледала смирено и с голяма грижа осмина братя и сестри, двете си щерки и четирима внуци, усилно трудейки се – какво постигна?

Дъщерите й я дебнат какво могат още да изкопчат от имота й, не я ценят, въпреки че толкова им е помагала, робувала им е, за да се устроят в живота...

И тя ми е пример, един от отговорите на въпроса какво да очаква вършещият добро. Благодарност?... Уважение?... Разбиране?... Не, вършещият добро не трябва нищо да очаква, а да благодари, че е бил щастлив с грижите и обичта си за другите. Това е истинското величие на любовта. Разни сметки и мисъл за компенсации са глупост.

Вършещият добро е силен в отстъпчивостта, в умението да приеме съдбата си без озлобление и високи амбициозни планове. В кротостта и душевното благородство е щастието. Комунизмът, като разрушител на естествения ход и структура на обществените традиции, си послужи с изкушението преднамерено човекът да се стреми да постъпва героично. Да се големее като герой тоя "не човек, а желязо", именно понеже влязъл в лоното на марксизма и комунизма.

И тоя неофит, тоя новооглашен тръгва да си троши главата в името на „световното щастие”, в името на „прогреса”, на „свободата, братството, равенството”… Големи кухи думи! Изкушавали са го подсъзнателно, от самото начало на манипулацията с тая „червена идея” как щял да се види герой.

Никакъв героизъм не е то, а себелюбие и маниакална самоувереност, фанатичен блясък в очите, трескава амбиция да прекрояваш живота и мислите на другите в качеството на партиен послушник, на верен последовател на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мусолини, Хитлер, Георги Димитров, Васил Коларов, Мао, Ким Ир Сен, Кастро, Кадафи и прочие „вождове на световния пролетариат”.

Никой не може да е по-голям от живота. Дори и мъртви, тия наивници продължават чрез личната си трагедия да изпълват света с противоречия от антагонистичен, войнствен вид. Жалко за похабените таланти! Възползвали са се недостойни хора от саможертвата на нашия наивник, но човечеството като цяло още дълго ще се колебае какво всъщност беше комунизмът.

24.08.2000. Ако някой в разцвета на силите си в продължение на десетилетие се възползва от човека до себе си единствено за угода на собствения си интерес и егоизъм, ако тоя същият егоист е бягал или се е отдръпвал, винаги когато са се нуждаели от участието му – не героическо участие, а делнично и обичайно… Ако изобщо възползващият се оглася света с любовни речи, прави показни жестове, изтъква на висок глас достойнствата, честността си, ала в дреболиите, в гънките, в сенчестите усойни места на живота отсъства, няма го, и именно отсъствията му нараняват… Ако у него понятието за ред е безредие, неуредени сметки, застъпващи се един подир друг заеми и произтичащи от това извинения с половин уста и ръка на сърцето… Ако същият гледа на влиянието си върху „най-близкия на света човек” (според гръмките му изявления), с когото „за нищо на света не би се разделил”, та значи, гледа на влиянието си като на кредит, от който е в правото си да се възползва… Ако повърхността му е едно, а под повърхността не знаеш какво е, но всеки случай не е същото – е, тогава питам се: що за любим, приятел, духовен брат е това?

Договорите, и особено ония договори, дето не са оформени с документ, следва стриктно да се изпълняват! Българинът това сякаш не знае. Сякаш никога не го е чувал.

От друга страна, какво е официално поет ангажимент, който не обвързва в пропорционална степен договарящите се!!! Значи, единият се възползва от възможността да взема както и колкото може, без да поема отговорности и рискове, които иначе застрашават човека отсреща; питам се тоя начин да се устройваш в личния си бит достоен ли е за друго освен за разпалване на конфликти, най-малкото - за съжаление?! Заможните хора в моето отечество с много малки изключения са именно от тоя род подлеци и духовни уроди.

Луксозен автобус с неработеща климатична инсталация при над 40-градусова августовска жега пъпли по асфалтовите коловози на континента, довличайки до България повяхналите мечти за щастие и успех на своите пътници. Не знам колцина, но един от тия пасажери до Рая и назад… пред очите ми го ограбват, изнудват го, позовавайки се на чувства и обстоятелства… И си казвам: това е друга съдба, нищо не може да се промени, странични хора в тия лични драми нямат право да се намесват дори с мнение. Ала боже мой, ако не назовеш предателството с единственото му име, то престава ли да бъде предателство? Ако не назовеш измамата, оскърблението, изнудването с точните имена, нима те от това наше смирение променят нещо от същността си?!

Птиците летят по две, щом са влюбени, а имат ли гнездо и малки, кръжат плътно около гнездото. Тъй е нареден животът! Ако между човеците се случва друго, то е от простотия, суета и егоизъм. Сами себе си заблуждават вземащите даром – тяхната позиция никога няма да бъде по-силна от позицията на даром даващия. Аристократите изгубиха влияние от момента, когато на света стана ясно, че вземат, без да компенсират свободата, разкоша, грандоманията си с нещо полезно за света. По същия начин се сгромолясаха пред учудените ни очи и комунистическите ръководещи прослойки в Източна Европа и Русия.

Чужда ми е паунската им показност. Ако е любов, защо е това паунско ухажване, въртене около оста, пърхане с криле, раздипляне на опашка с пера, гордо вдигната главица, тракане с клюн или човка, издаване на сладострастни гърлени звуци, настръхване срещу всеки вероятен съперник? Дяволе, между цветята най харесвам излъчващото аромат, дето е скрито във високата трева между храстите. То те изкушава да го откриеш не толкова с очи, колкото със сърце. Очите почти винаги се лъжат, сърцето – в редки случаи, само понякога... ах, понякога. И как обилно кърви тогава сърцето!

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: