Крайпътен ресторант

МЕЧО ПУХ

На Uma Rojo

- Здравей! Ка-а-акво правиш?

- Кой!... Аз ли? - попита мъжът благовъзпитано, като държеше слушалката на педя от ухото, тъй като току-що бе изхвърчал от банята с насапунисани бузи.

След известно мълчание:
- Е, как е, как е, питам, шегувайки се...

- Оле-е-е - откликна на ехидния тон, дръпна щората да види какво е навън времето и приседна с озадачена физиономия.

- Снощи ходихме на бар - продължи гласът от другия край на жицата. - Беше ужасно... Ужасно тъпо, искам да кажа. Мъжете през цялото време се наливаха. Все техните глупости: кучета, каратисти...

- Ами какво друго да правят! - рече той и посегна, та откачи хавлията и се наметна, защото беше абсолютно гол и му стана хладно.

- Извинявай, ти сега ли ставаш от сън? - боцкаше го като трънче свежият глас отсреща.

- А-а, не... Размотавам се. Нали знаеш...

- А аз от шест съм на крак. Подредих, правих закуска, изпратих моя човек на работа... И така. Викам, чакай да ти се обадя...

- Той усеща ли вече? - попита мъжът спокойно.

- Защо?!... Хайде де!!! Има ли повод! - възкликна почти възмутена. - Кажи де, защо мълчиш!

- Казах го ей така - заоправдава се той. - Мъжът ти е много готин. И въобще... Сигурно мацките мрат по такива мъже.

- Кой казва, че не е хубав! Казала ли съм!...

- Не си, бе.

- Тогава?!

- Искам да кажа, че е всичко, което аз не мога да бъда.

- И това знам.

- Питам се, какво толкова намираш у мен...

- Айде сега! - чу се ядосаният й глас.

- Не, наистина. Аполон и Терсит... Просто място за сравнение не виждам - продължи с нападателен тон. И тъй като отсреща не последва отзвук, духна два-три пъти в слушалката. Притеснен: - Ало... Чуваш ли ме?

- Да. Всичко чувам.

- Е?

- Ами нищо. Какво да кажа!... Той наистина е готин и аз го харесвам.

- Друг на негово място отдавна да си е вдигнал задника да провери какво става. Аз например не бих се стърпял! Просто в един момент ми писва и отивам да видя кой ми се мотае на хоризонта... Не, не става въпрос да преча. Бо-о-оже!... Тя щом си го е пожелала, какъв смисъл?!... Да се бия и... Нали!? Обаче трябва да го видя аз тоя, който...

- Той знае, че има някой. Не знае кой е, но и не се интересува. Веднъж му викам: увлечена съм по един, седни сега да се разберем. А той... Знаеш ли той какво ми каза. "Айде стига, бе! Какво е това любов! Що за глезотии! Виж какви сериозни работи стават наоколо. Хората виж, митинги, стачки, партии-мартии, бизнес..." На такъв какво да му говориш! А бе не го интересува и толкоз. Иначе отдавна да е...

- Дали наистина те обича - замисли се мъжът, като барабанеше с пръсти по нощното шкафче: трам-тарарам, трам-тарарам, трам-та, трам-та, трам-тарарам...

- Обича ме, защо да не ме обича! Аз знам, че ме обича... Обаче в главата му на първо място са кучетата, работата. В крайна сметка, нали...

- Какво "нали"?

- Нали всичките си пари по мен харчи! Когато и да съм казала, че нещо ми е харесало, тича да го купи. И това дали ще даде последните си пари, няма никакво значение за него. Просто той е голям кавалер.

- Разбирам.

- Знаеш ли какви букети ми е носил! - рече замечтано.

След известно време той се закашля; стана му неудобно, че зъзне като Гюро Михайлов, и се обади с леко надебелен тембър:
- Цветя не съм ти подарявал... Нали, Мечо Пух...

- Виждаш ли - подхвана тя отново, - той е готин. И въобще. Много ми е приятно да съм с него в компания. "Моята жена така, моята жена онака... А бе моята жена е върхът"...

- Ти наистина си "връх" - вметна почти шеговито.

- Изтрепва се да ме хвали и... разбираш ли?... Понеже е хубав: и телосложение, и в лице, гледам, жените как си въртят очите и му се префантосват. А той... ей така ще присвие това синьо око и реже изкъсо... Която и да е, ще я постави на място. И на всички дава да разберат, че аз съм му слънчицето. Не дай, боже, някой да вземе да ми се увърта... Уж нищо не прави, уж си седи кротичко, обаче го усещам какво мисли. Мисли: "И тоя излезе боклук"... А каже ли го за някого, значи край. А бе край, бе!... Ако е въпрос да се бие, много е силен, просто с вида си ги смазва. Само като се изправи, и ония си подвиват опашките: ние така, ние онака...

Мъжът премести слушалката на другото ухо, затисна я с рамо и се зазяпа в едно новопоявило се мазно петно върху килима право пред себе си.
- Май почнах да се бръсна - рече и потърка брадичката си, та до тавана чак се разлетя засъхнала пяна. - Искаш ли да ти звънна след малко? Например, като се обръсна... Ти сега какво ще правиш?

Отсреща се чу дълбока въздишка, та му се наложи да добави:

- Кажи де!

- Ами какво... Какво мога да правя! Ще почакам да се обръснеш - отвърна Мечо Пух ре-ши-тел-но.

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: