КЪМ ПОДНОЖИЕТО*
На всички, повярвали в каузата АТАКА
Когато доверието мине в нелегалност, кой по площадите с лицемерен глас шуми?
Когато предателствата обсаждат съвестта, кой по стълбата марширува нагоре?
Кой печели, когато България лицето си губи?
Морето от съдби люлее слънцето. И облаците розовеят като пелени на нещо, току-що родено от унижението ни, народе мой.
Да бъде път - за всички ни достоен!
Да бъдат дни към брегове от светлина!
Да бъде песен със развети знамена от глъч човешка, от нестроен говор - все нагоре: към подножието, там, където с тежестта на милиарди тона вяра скалата на Сизиф тъмнее предизвикателно!
П.П.: Посвещението е от 22.ХІ.2006.
tisss ___________________ * "Кардиф", изд. 1998, с. 34.
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|