И ще се срещнем в кафенето на ъгъла надвечер в някой град, и ще бъде петък дъждовно, и ще звучи песента на Жо Дасен "Ако ти не съществуваше, щях да те измисля". Всъщност, не съм сигурен тоя ли е тексът или аз си го доизмислям, както на мене ми се ще...
Из разговор по ICQ-то
ПОСВЕЩЕНИЕ
И ще бъде петък... дъждовно, ще си тръгвам от училище сам и зад мен ще върви като спомен твоят образ едва очертан.
Петък вечер, събота, неделя виртуален ще съм в Интернет, мъж обичаен току на предела - месеци преди кръгло шейсет.
Ще прехвърлям в ума си жените, от които обичан съм бил, и една по една ще ги питам колко мъка съм им причинил.
Ей го моето наказание: да се връщам сам у дома, сам да ближа отворена рана и да знам, че и ти си сама.
Че не мога нищо да сторя в тоя петъчен вечерен дъжд, с тия улици, къщи и хора - просто влюбен, отчаян и мъж.
Цял подгизнал от спомени стари, три дни ще си мисля напук как седиш зад стъклото, навярно подпряла брадичка с юмрук...
Пловдив, 22 ноември 2006 година
tisss
|