КАШАЛОТИТЕ*
От древността до днешния свят
плодоносният нанос наука - още
толкова тънък, толкова крехък,
между сладки плодове с портокалов аромат
ражда коварно отровни кактуси.
Бреговете, дето едва се крепим,
сами подравяме. Сами се каним
да сринем дворците,
да изгорим книгите,
да унищожим черквите и статуите,
артистите да напъдим,
мъдреците да изгорим на клада,
да се отправим важни-важни към
глъбините на световната вакханалия -
на вселената от сълзи и секс,
взривове от омраза и кървава пот...
Не затиска ли тинята милиарди древни очи,
вперени питащо към нас и безмълвни?
Не се ли гонят над гланите ни талазите
на прииждащите от бъдещето поколения?
Кашалоти сред пръски от пяна
летят към скалистия бряг на нещастието,
порят сивата бездна с могъщи плавници.
Докога???
Все нещичко трябва да се направи,
човечество мое -
себе си да спасим,
знамената,
скрижалите древни
и теб,
корабе наш,
модроока, къдрокоса Земя,
набръчкана с планини от умора,
реки от радост
и пустини от скръб.
tisss 
_________________________
* Сб. "Кардиф", изд. 1998, с. 35-36.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
