Седя си тук сама в тъмното захапала парче ананас и си мисля. Мисля си, какво кара хората да ти дават обяснения за нещо, за което не си питал?!? Даже и съмнения си нямал, допреди да доидат тези неискани обяснения. Мисля си защо хората се страхуват да обяснят очи в очи правилните си решения на човека, когото са наранили някакси с тях и грозно се измъкват?!?А уж решенията са правилни и хората доблестни. Мисля си в кои момент разбираме, че доверието безвъзвратно си е отишло?!? И няма да се върне.
Та мислеики за тези неща tisss, си мисля и за вашата розова панделка, чиито краи ми подадохте и аз сега търпеливо опитвам да проследя хладния сатен м/у пръстите и да видя, къде другият и краи отвежда.
Еи такива мисли ме обвиват в тази ноемврииска нощ и се сливат с аромата на сладкия плодов сок. Пък вън, маи вали.
Спокоина нощ tisss!
--------------------
Трудна за отвличане.
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
