КЪМ МОМИЧЕТО, КОЕТО ТАКА И НЕ СРЕЩНАХ...
Сега, когато си мисля за тебе,
ти си може би много на юг.
А при мене, тук, в мрачното мое поднебие,
мен ме преследва сибирски студ.
Злостна и жалка участ ме следва,
и разбирам - пак неприветлив, сгрешен,
колкото повече мисля за тебе,
толкова по-хубава грееш у мен.
Там, при тебе, ухаят тревите любовно,
реките са бистри, лъха топъл ветрец...
Мила! Остави ми поне нежния спомен,
че съм бил и аз някога влюбен във теб!
Пловдив, 13 декември 2006 година
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино ІІ
Отговори
Цитирай
